Филип Трифонов е от онези актьори, които пострадаха от т. нар. чистка в Сатиричния театър. Както е известно на мнозина, новият директор Калин Сърменов намали заплатите на някои свои подчинени, които според него не играят достатъчно и по тази причина са в тежест на бюджета.

Дали Милото от „Седем часа разлика“ е прав или не, не се наемаме да твърдим. Факт е обаче, че Павел Поппандов и Мария Статулова“ вдигнаха голяма олелия за случващото се в храма на Мелпомена.

За разлика от колегите си по съдба, Филип Трифонов запази мълчание по арт скандала. Той без много шум си подаде оставката от Сатирата и потърси поле за изява в Народния театър. Ние обаче не можем да го оставим дълго да мълчи по казуса с принудителния му трансфер и тези дни го разпитахме подробно. А той пък ни отговори в типичния си стил, влагайки много ирония по адрес на героите в разказа си.

– Г-н Трифонов, след раздялата ви със Сатирата вече сте на щат в Народния театър и играете там в два спектакъла. Ще участвате и в нова постановка по сценария на филма „Пожар, момичето ми“ на Милош Форман, чийто режисьор е Николай Гундеров. Доволен ли сте от това как се развиха събитията за вас?
– Чувствам се като хората, успели навремето да избягат от Народна република България в Швейцария. Ако ги хванеха, две години затвор ги чакаше.

– Каква е причината за раздялата ви със Сатирата?
– Същата. Мой приятел след неуспешен опит за бягство през 1986 година го питали в милицията: „Защо бягаш, бе?“. А той ги питал наум:

А вие защо ме гоните, бе? Кой се разделя доброволно с хубавото? Та раздялата ми със Сатиричния театър сравнявам и с бягството на актьора Младен Младенов от театър „София“ в Мелбърн и с това на писателя Георги Марков от Сатиричния театър в Лондон. Лошото е, че и двамата загинаха мистериозно. Младей някакъв самосвал го блъснал в Австралия.

– Сравнявате Народния театър с Швейцария…
– С Конфедерация Швейцария. Зает съм със „Сако от велур“ и „Тестостерон“. Задава се и трета роля. Вероятно пожарникар в пред пенсия по време на бал. Абсурдно ми звучи пожарникар, достигнал до пенсия. Но „няма ли абсурд, няма изкуство“. Аз съм го казал.

– Като заговорихме за пенсии, ми хрумна да ви питам как сте със здравето?
– Добри са ми изследванията, но да не дърпаме дявола за опашката! Мога да тичам по-бързо (в пряк и преносен смисъл) от повечето директори на театри.

– Имаше ли конфликт между вас и директора на Сатирата Калин Сърменов?
– Конфликт на интереси нямаше. По-скоро имаше конфликт заради липса на интереси (не финансови). По взаимно съгласие се разделихме, но има предистория. След като г-н Павел Васев напусна Сатиричния театър, там един след друг се изредиха трима директори. Да ги наречем Ричард Първи, Ричард Втори и сегашният Ричард Трети. Първият беше уникален дувар, а и преподавател на всичко отгоре. При него или при Ричард Втори ми дадоха да преподпиша трудовия си договор, че могат да ме уволнят, ако не съм зает.

И започнаха да падат една по една пиесите, в които участвах. Ричард Първи погна „Позорище“, свали го на четвърто представление. Ричард Втори, като пое короната, не върна „Позорище“, но свали „Трепети на времето“ (по финансови показатели). Изгони „Тестостерон“ (на пълен салон), като спря да слага и „Детектор на лъжата“ в програмата. Четиридесет дни писах, репетирахме и извадихме премиерата на „Памид“ за камерната сцена. Без стотинка да струва на театъра. Театрално начинание за пример на млади, стари и на средна възраст директори (ано това въобще ги интересува).

– Вторият директор все пак ви е осигурил работа…
– За шест представления. Междувременно научих, че се полагало премия за българска драматургия, която за „Памид“ не получих. И сегашният Ричард Трети ме заварва само в „Детектор на лъжата“, но за разлика от предишните двама той не е кой да е, а колега, снимал главна роля в телевизионен сериал! И предполагах, че ще разговаряме за възстановяването на „Памид“, когато ме покани на аудиенция. Или да ми възложи постановката на „Мързел“ с Поппандов, Статулова и Денолюбов на камерна сцена. Поводът се оказа друг – намаление на заплатата с 50 лева.

При положение, че при Ричард Втори беше с 200 лева, сега намалението ми се видя като увеличение. Използвах намалението и се подписах, но после подадох молби за напускане и приемане. Та затова сравнявам назначаването в Народния театър с успешно бягство от Народна република България в Конфедерация Швейцария.

– Каква ще е съдбата на „Детектор на лъжата“?
– За разлика от първите двама директори, Ричард Трети харесваше „Детектор на лъжата“ и ми предложи да играя на хонорар… Но нещо отвън „забушува“ и Поппандов се хвърли в непримирима борба срещу Ричард Трети. Нахвърли се дори срещу интересите си, което мен лично ме учуди.

– Не може ли в интерес на представлението друг да влезе на мястото на Поппандов?
– Може да влезе друг, но не тук. Това не е тв сериал. Там всеки може да влезе по схемата „незаменими няма“. А Павел Поппандов е незаменим! Можеше ли отборът на „Челси“ да спечели КЕШ без борба и без Дрогба? Отговорът е „не“.

– Като казвате нещо „забушува“ отвън, какво имате предвид?
– Като в минно поле върху бомби със закъснител. Заложилите бомбите като ги задействуват, „забушува“. В случая се отрази и в нашия театър, а после дойдоха високите сметки за ток. Според мен Поппандов не скочи конкретно срещу Ричард Трети, а срещу липсата на правила в театъра.

Правила, при които публиката примерно определя група любими актьори от един театър за състав на комисия, раздаваща лицензи за кандидат-директори. И като липсват твзи публични правила, Ричард Трети ще дава път на старите.

– Как така ще им дава път?
– В преносен смисъл, като ги гони да си ходят, понеже са миризливци.

– Милото не е казвал за вас с Поппандов и Статулова, че сте „миризливци“, а че сте „мързеливци“.
– Дано не остане в историята на киното и театъра с това изказване (ако наистина го е казал). Сигурен съм, че не каза „мързеливци“, а „миризливци“, но в двата случая липсата на правила го освобождава от психиатричен тест.

– Излезе информация в пресата, че Влади Въргала иска да ви наеме с Поппандов в нов сериал за партизанското движение…
– Аз като научих, се попитах: „Луд ли е тоя човек?“. Те с Поппандов не ни искат в Сатиричния театър, а той филмов сериал мечтаел с нас да снима. Поредното „Шменти-капели 2″, казах си. Но като видях „Шменти-капели 1″, разбрах, че тоя човек не е луд, а много луд и много талантлив.

И такъв човек мечтае с мас да работи в киното. А в Сатиричния театър не мечтаят. Защо не мечтаят? И това ако не е мързел, казах си, здраве му кажи.

– Какво мислите за бума в българското кино, който се наблюдава в последните години?
– За бума в българското или в румънското кино ме питате?

– В българското, не в румънското.
– Аз съм запознат с бума ма румънското кино. Даже румънски филм онзи ден получи пак „Златна мечка“ в Берлин. А наш филм -„Маймуни през зимата“, е взимал специална награда в Карлови Вари. От посткомунистическите държави само ние още ме сме направили „своя филм“. Като гледам в какви хора са парите за кино, кои отпускат финансиране за сценариите… Дано съм лош пророк и да не чакаме дълго за български бум!

ВИЖ ВИДЕОТО:

  актьора, Калин Сърменов, колегите, Павел Поппандов, пенсии, прокуди, Ричард Трети, Сатирата, скандала, театъра, Филип Трифонов