Димитър Радев е професор по право в Оридическия факултет на УНСС. Ръководител е на катедра „Публичноправни науки“. Чете лекции по обща теория на правото и общо учение за държавата. Специализирал е в Австрия, Германия, Гърция, издал е седем книги. Член е на Световната асоциация по философия на правото и на Софийската адвокатска колегия.

Проф. Радев е един от защитниците на Георги Вълев по така нареченото дело „Килърите“.

– За какво беше обвинен Георги Вълев, професор Радев?
– Той имаше няколко обвинения. Най-тежките от тях бяха за подбудителство към убийството на Румен Рачев и търновския адвокат Петър Лупов.

Любопитното е, че убийствата са извършени от две лица, които уж са установени, но не са намерени. От теорията, а и от практиката е установено, че трябва да се докаже основното престъпление, за да се твърди, че има подбудителство или помагачество.

Тоест трябва да се докаже, че посочените лица Филев и Георгиев са извършители на убийството на Румен Рачев.

А те само са посочени, но не беше доказано, че са извършители. От прокуратурата се оправдаваха, че извършителите били изчезнали и не можело да бъдат намерени и че спрямо тях има издадена европейска заповед за арест. После в хода на делото с половин уста казаха, че били намерени два трупа, като поне за единия евентуално може да се предполага, че е на някой от двамата.

И какво излиза? Един подбудител дава поръчката на втори, втори на трети, трети на четвърти, който извършил убийствата и изведнъж изчезнал. Това са несериозни неща.

– На базата на какви доказателства осъдиха тогава вашия клиент?
– На показания на разни криминално проявени лица, които като летописци на смутното време разказват какво били чули и какво се говорело. Те не са нито очевидци, нито преки свидетели. Просто са хванати и манипулирани от полицията.

– Твърдите, че няма запис на Георги Вълев да поръчва някого, нито писмено доказателство, нито веществено доказателство, което да подкрепя обвинението.
– Не, няма нито писмени, нито гласови, нито веществени доказателства, че той е поръчител на тези убийства. Напротив, когато са приложени СРС-та, докато е бил в ареста и го подслушват в килията, той се учудва, когато разговаря със сина си или с други хора по телефона, че изобщо му се случва такова нещо. Че то му е дошло като гръм от ясно небе и се учудва как е възможно да го свързват с тази група. И достига до извода, че бегло се познава с Петър Стоянов покрай сумото. Тъй като е финансирал федерацията по сумо.

– Всъщност СРС-та са прилагани, когато тези хора вече са арестувани. А не преди това, за да докажат някакви деяния.
– Точно така. И това е абсолютно нарушение, защото СРС се прилагат за разкриване на престъпления.

А в случая те са ги арестували и после са предложили да им прилагат СРС. Което пак е процесуално нарушение.

– Вярно ли е, че той е бил съкилийник с един от свидетелите, на когото казва, че не е извършил престъплението? След това свидетелят пък в съдебната зала заявява: „Той ми каза, че го е извършил“.
– Да, това е един от тези свидетели, които са манипулирани от полицията и са вкарани там с определена цел. И след това спрямо това лице са снети обвинения по други дела.

– По какъв начин защити прокуратурата тезата си, че Георги Вълев е искал да убие двамата души?
– Абсолютно никаква логика няма. Аз не знам кой е писал обвинителния акт, но за мен той противоречи на правните норми, написан е нескопосано, цитират се учебници по социалистическо наказателно право от 1968 г., в които е казано, че главната цел на наказателното право на Народна Република България е построяване на социалистическо общество.

Но мотивите те не можаха да докажат.

– Какви са били отношенията на Георги Вълев с Румен Рачев?
– Съвсем нормални. Според договорката той е получил една добра комисиона за това, което е свършил.

– Какво общо са имали?
– Около Тракия Банк Румен Рачев е бил връзката между акционерите на Тракия Банк и вдовицата на Кюлев. Получил е по-голям дял, защото Тракия Банк се купува от ДЗИ Банк, а впоследствие ДЗИ Банк се купува от Юро Банк. И на тях им се полагат някакви дивиденти. Той е постигнал по-добър дял, за което си е получил и комисионата. Както е било уговорено.

– Тоест и двамата са убити, след като тази сделка е приключила и изчистена?
– Да. Всичко е било приключило. Рачев и Вълев 2 години не са се виждали. И изведнъж той се сетил и го убил. И защо? Защото Рачев му искал повече пари.

Това е нелогично. Няма никакви данни, че през тези две години, през които не са се виждали, те са поддържали някакви отношения. По същия начин е и с Лупов. И изведнъж Вълев го изкарват някакъв злодей, който си няма друга работа и поръчва убийства.

– Това трудно може да се проумее, разбирате ли?
– Има още един правен абсурд. Когато произнесоха присъдите, един от тези, които бяха сочени като помагачи при палежа на колата, побоя и убийството на Лупов – Петър Атмаджов, е оправдан като помагач. Тогава цялата схема пада. Забележете, той е оправдан! И тогава неговото място от кого ще се запълни?

От някой извънземен или и аз не знам от кого…

– Има ли основания по процедура да бъде върнато това дело?
– Според мен, ако втората инстанция е безпристрастна, обективна и независима, възможностите са две – Вълев да бъде напълно оправдан по всички обвинения. Другата възможност е делото да се върне за ново разглеждане. Или на базата на досъдебното производство, или по друг състав на съда. А може и да се върне в специализирания съд в София.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  Георги Вълев, делото, Килърите, обвинен, обвинението, Петър Лупов, подбудителство към убийството, полицията, престъпление, Румен Рачев, свидетели, СРС, съкилийник, убийствата