Снахата на Маргарита Хранова знае песните й наизуст, забелязаха зрители от оркестрината на зала 1, където се бяха настанили семейни приятели на легендата за първия й голям концерт в НДК. Голямото й внуче бе с гипсирана ръка заради контузия на футболния терен, но и това не помрачи семейното щастие. Триумфът на Маргарита пред 4000 зрители в пълната зала споделиха и семейните приятели на Наско Сираков и Илиана Раева.

С концерта Маргарита отбеляза 40 години на сцената. След изяви още като студентка и кратка кариера с трио „Обектив“, дебютира през 1972 г. с песента „Младост“ на Найден Андреев и бързо се налага като ново откритие на сцената. Критиката я определя като певицата с най-големи гласови възможности. Марги десетилетия наред присъства ярко в музикалния живот с активна концертна дейност, макар и медиите в последните години да фаворизират друг тип изпълнители.

„Не мога да повярвам как бързо лети времето! 40 години са минали като един миг“, заяви развълнуваната Хранова. Въпреки, че е една от най-големите звезди на естрадата ни, тя за пръв път в славната си кариера прави концерт в зала 1 на НДК. Колегите й си го обясняват не с мързел или дефицит на професионално самочувствие, а с вродената й деликатност – никога да не се опитва да се поставя на преден план, въпреки че мястото й е в първите редици.

Докато изпълняваше един от шлагерите си, Марги Хранова подаде микрофона и на Сираков, който също като снахата Нина се оказа ценител и не сбърка текста. Президентът Петър Стоянов бе седнал като обикновен зрител, а не в ложите. Той пък припяваше на „Боже, Господи, Боже наш, само малко ни помогни!“ – дуета на Хранова с Мишо Йончев от времената на митингите.

Десетки колеги – от Йорданка Христова до Веско Маринов, излязоха да поздравят най-малко мразената от най-талантливите български певици. С част от тях тя запя и в дуети, а финалът беше с песента „Оставаме“ от филма „Оркестър без име“, където на мястото на покойния Вили Кавалджиев застана Дани Милев.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  кариера, легендата, Маргарита Хранова, певицат, Петър Стоянов, сцената