Няма особено значение дали на сцената излиза прохождащ талант или легендата Кичка Бодурова. На младо и старо му се разтреперват мартинките, когато застане пред Димитър Ковачев – Фънки. На него му се услади да е жури в музикални конкурси. Сипе на воля огън и жупел по адрес на беззащитните изпълнители пред себе си и на всичкото отгоре му плащат добре за инквизиторските му задължения.

„Баща ми ме научи винаги да казвам истината. А тя често боли. Жегва ги тези, които се опитват да градят фалшив имидж около себе си. Най-смешни са ми префърцунените псевдозвезди, плащащи яко, за да ги хвалят по медиите. Или олигофрените, които грачат ужасяващо, изглеждат още по-гадно, а са тръгнали да стават новите Роби Уилямс или Кристина Агилера. Не става, бе, мен. Едно лайно никога не може да се превърне в цвете. Има си природни закони и няма как да ги излъжем“, преминава в атака Димитър Ковачев.

Острият му език не остава зад зъбите и по време на „Музикална академия“, където той добре насоли представителите на различните поколения. Някои се опитаха да му противоречат, но Фънки лесно ги навря в миша дупка. Ковачев твърди, че може да каже на всеки какво мисли, тъй като има достатъчно опит зад гърба си и се е борил със зъби и нокти за успеха си.

Преди да се превърне в страшилище за самовлюбени музиканти и фалшиво пеещи прохождащи звезди, Фънки минава през гадни изпитания, докато напипа верния ритъм и се измъкне от тинята. Родителите му искат да го направят известен лекар и правят всичко възможно да събудят в него интерес към хуманитарната наука. Опитите им са обречени на пълен неуспех. Заради чепатия си характер Димитър Ковачев така и не изпълнява мечтата на създателите си да стане доктор. Платените пари за уроци по биология и химия явно са хвърлени на вятъра.

„Преметнах нашите, че отивам да изпит по биология, а вместо това с аве-рите отидохме да свирим в някакво училище. Така и не успях да стана лекар, но ме приеха в Консерваторията и досега нито за миг не съм съжалявал за избора си“, спомня си бъдещият музикален продуцент. След като се дипломира, той започва да обикаля страната с идеята, че ще се препитава с музика. Оказва се, че това е много трудно изпълнима задача.

„Свирех с различни банди, а след това обикалях страната със Стефка Берова и Йордан Марчинков. Беше много весел период, но кинтите бързо свършиха. Само с аплодисменти и хвалби не се живее. В този момент ми предложиха да замина за Норвегия и ми обещаха страхотни пари. Без замисляне се съгласих да потегля, защото кочината тук страшно ме беше изнервила“, признава Фънки. В чужбина не го чакат с хляб и сол.

Най-големият проблем на Ковачев е липсата на каквито и да е познания по английски език.

„Бяхме страхотна група, но не можехме да се разберем с местните. Страшен проблем е да се договориш за участие и за хонорар, когато другият сякаш ти говори на марсиански. Обикаляхме с едно бусче страната и търсехме късмета си. Така стигнах до положението да спя на улицата в компанията на няколко помияра. Бяха се сгушили до мен, за да се топлим. В този момент осъзнах, че трябва да направя нещо, за да се измъкна от тази безизходица“, признава съдията в „Музикална академия“. Едно е да си го кажеш, но съвсем друго е да го направиш. Положението на Фънки и групата му още повече се усложнява.

„Най-сетне успяхме да се уредим да свирим в малка пицария. Изкарахме достатъчно, за да си наемем мизерни квартири. Бях убеден, че лошото е останало зад гърба ни. Една вечер един много приятен възрастен господин с бяла брада не спря цяла вечер да аплодира изпълненията ни. Викам си: „Ето, вече имаме и фенове на норвежка земя“.

След като приключихме, ни покани на неговата маса. Взе да ни разпитва откъде сме, що сме, и накрая ни убива с: „Момчета, хубаво свирите, но я си покажете работните визи“. Щях да падна на земята. Оказа се, че е ченге от имиграционните. Спря да ни се радва и ни обясни криво-ляво, че на другия ден трябва да напуснем страната. И наистина, на сутринта полицейска кола ни подбра и ни закараха до границата с Швеция. Там ни настаниха в някакъв гаден коптор и спяхме в една стая с миризливи негри. Голям ужас беше“, спомня си Фънки.

В чужбина той все пак успява да натрупа достатъчно личен капитал и след като се връща в България, прави своята музикална фирма. Успоредно с трупането на пари Фънки започва да трупа и самочувствие. Той е толкова уверен в себе си, че се осмелява да се изрепчи дори на примата Лили Иванова. Докато е член на журито в „Мюзик Айдъл“, Димитър Ковачев се изцепва, че естрадната легенда страшно много му приличала на Дънкан Макклауд. Това е героят от хитовия филм в миналото „Шотландски боец“, в който майсторите на меча бяха безсмъртни и можеха да бъдат убити само ако им се отсече главата.

„Лили да не ми се обижда, но няма умиране при нея. Истински шотландски боец е. Всички в музикалните среди я знаят така, но никой не го казва на глас“, категоричен е Димитър Ковачев – Фънки.

ВИЖ ВИДЕОТО:

http://youtu.be/loQaOPARKyw

  Димитър Ковачев – Фънки, Музикална академия, музиканти, сцената