Никола Антикаджиев е най-известният ресторнтьор у нас и живата история на театъра. През 1976 г. създава клуба на актьора „Антик“ на последния етаж на Народен театър „Иван Вазов” и е негов управител до 1991 г. По времето на Антиката през легендарния ресторант минават колосите на първата ни трупа, целият интелектуален елит, спортисти и високопоставени функционери на БКП. Гощавал е Тодор Живков след спектакли. Незабравимо остава приятелството му с актрисата Невена Коканова.

„Невена е родена на 12 декември 1938-а. Спомних си за нея не само защото „Антик“ отново отваря врати, макар и с друг управител, а защото наближава рожденият й ден. Тя по-голям приятел от мен не е имала, и то в продължение на 33 години – от 1967 до смъртта й през 2000 г. Бях й повече от брат. Въпреки огромната разлика във възрастта.

С нея ни запозна Саркис Мухибян. Познавах се с него, защото през 1952 година бях трудовак в Ансамбъла на трудовата повинност. Аз бях във втория състав, едновременно втори тенор и конферансие. Със Саркис станахме приятели, обаче той нещо закъса – съдиха го за глупости, не излизала сметката с продажбата на билетите. Както и да е, мина всичко и на 10 април 1957 г. се създаде Държавният сатиричен театър, който се помещаваше във филиала на Народния театър.

Венчето дойде през 1959 година от Ямбол, после игра в Габрово и след това се прехвърли за постоянно при нас. Тя не е завършила ВИТИЗ, не са я приели, играеше по член 9-и. Омъжила се на 19 години за мъжа си Любчо (б.а. – известният наш режисьор Любомир Шарланджиев). В Ямбол Стефан Сърчаджиев гледал някакво представление и много я харесал. Назначи я, като правеха пиесата „Бал на манекените“.

Сатиричният театър направи голям бум. В състава бяха Георги Калоянчев, Нейчо Попов, Стоянка Мутафова, Петър Пейков. После дойдоха Григор Вачков и Кольо Анастасов. Като направиха „Когато розите танцуват“, тогава вече Венчето блесна. Тя беше най-красивата ни актриса. Такова очарование, такъв финес природен излъчваше. Виждахме се често. И в един момент, през 1961-ва, тя ми се обади „на пожар“.

„Ела – вика – да се видим! Знаеш ли, че ми предлагат една голяма роля във филма „Тютюн“?“ А Венчето тогава е само на 23 години. Беше играла в „А бяхме млади“, но „Тютюн“ беше друга работа – участваха Стаматов, Стефан Пейчев, един артист от ГДР, Слабаков, Луна Давидова, Йордан Матев. Повечето снимки бяха в Дупница, а Невена е оттам. Баща й, офицер, след 9 септември 1944 го съдят и се бяха разделили с майка й. Събраха се отново през 1970 година и след 6 месеца той почина. Венчето направи страхотната роля на Ирина и след този филм започна с киното. Обаче където заминава, аз я изпращам, аз я посрещам. Запечатал се е в съзнанието ми един много интересен случай, защото можеше да ми се промени животът.

През 1968 година аз съм управител на ресторант „Славия“ в Хиподрума. Заварих го с 800 лева дневен план. За 6 месеца го направих 4000 лева. Като имаш предвид, че една водка беше 40 стотинки, бирата беше 30, а порция кебапчета – 50. За Нова година ме награждават с 200 лева при заплата 95. Аз тогава не пиех даже и лимонада. Обаче една администраторка, бабушкера, казва: „Не може така! Колежките ни работят на 4 смени и се скапват от умора“. Пише тя едно писмо до генерал Никола Врачев, който тогава беше първи заместник-председател на Комитета по туризма, бивш шеф на партизанския отряд в Копривщица, че съм толерирал младите момичета. Вика той директора на „Балкантурист – София“ и пита: „Кой е този Антикаджиев? Да го уволниш веднага, защото е пияница!“. Онзи му обяснява, че не е така, но Врачев настоява.

През февруари 1969 г. Венчето Коканова я поканиха в Америка с режисьора на „Отклонение“ Тодор Стоянов. Това с мен се случи 5 дена след като се върна. Идва тя и вика: „Какво си се оклюмал бе?“. Разправям й от игла до конец целия случай, а тя вика: „Слушай сега. Аз утре съм при Живко Живков – първи заместник-председател на Министерския съвет, да му разкажа за Америка. Ще му кажа и за теб“. Той взел данните ми от досието и почва: „Баща му съден от Народния съд…“. Тя го спира: „Чакай бе, той тогава е бил на 10-12 години!“. Какво е говорила не знам, но към 11 часа идва да ме вземе шофьорът на Петко Тодоров, който тогава беше председател по туризма. Влизам при него, мисля, че ще ми връчва заповедта. Той ме познаваше много добре, защото преди това бях управител на кулинарния магазин на „Стамболийски“. Сутрин Калоянчев и всички артисти пиеха кафе при мен. Казва ми, че му е наредено да ме уволни. Извадил съм си на един лист оборота за месеца – бях стигнал до 70 000. „Знам – вика, – знам. Излез, ако обичаш, навън! – и нарежда на секретарката: -Извикай Врачев!“.

Кожената врата остава отворена и слушам как Петко Тодоров му вика: „Ти знаеш ли, че другарят Живков ще ни направи на нищо? Тоя човек не пие изобщо!“. И ме вика. „Това е Антикаджиев, прилича ли ти на пияница? Я ти отивай да си гледаш работата в ресторанта“. После секретарката ми обяснява, че 6 години не го била чувала да вика така.

Така благодарение на Невена останах на работа.

След два-три месеца идва една вечер този Врачев в ресторанта, иска да вечеря и на мен веднага ми съобщават от рецепцията. Вътре претъпкано, места няма. Настаних го, той вика: „Пълно!?“. Пълно я! „Каква музика слушате тука?“ „Сръбска, българска, гръцка…“ „Защо гръцка?“ Обяснявам му за балканската дружба. Този идиот вика: „Бе ти не си бил толкова лош!“. Извади доноса срещу мене и ми го даде, тогава разбрах кой го е писал.“

ВИЖ ВИДЕОТО:

  артист, ВИТИЗ, доноса, Любомир Шарланджиев, Невена Коканова, Никола Антикаджиев, приятел, работа, ресторнтьор, управител