Илка Попова, примата на парижката Гранд Опера през трийсетте години, ми сподели: „Стефан Македонски беше незабравим не само като певец, но и като човек. Бях на 17 години и дебютирах в „Аида“ като Амнерис, моят партньор Македонски беше постоянно в гримьорната ми, за да ме успокоява, а когато дойде сцената на съда, ме поощряваше с движения, с подсказване, дори с думите: „Пей, момиче, стъпи на височината и дай корона, диригентът ще те следи“ – и представлението мина успешно.“

Стефан Македонски по рождение носи гена на родителите си – изкуството, пеенето: неговата майка е народна певица, а баща му е резбар иконописец. Роден е в Сливен на 25 март 1885 г. На 17-годишна възраст заминава за Русия, където учи пеене, и то в Московската консерватория, в класа на Е. Корси.

През 1910 г. Стефан Македонски се завръща с висше музикално образование в София и изнася голям благотворителен концерт заедно с друг млад певец – Панайот Димитров. Той веднага е привлечен от сформираната „Оперна дружба“ и се явява на оперната сцена в ролята на Камен от операта „Камен и Цена“, за да се включи в репертоара на оперната формация.

 През 1932 г., веднага след завръщането си от Париж пее в постановката на “Кармен“, за да стане и първият дон Хосе в историята на българския оперен театър. След няколко години създава и първия Самсон от „Самсон и Далила“ на Сен-Санс.

Театърът не е в състояние да изплаща заплати на оперните певци и Стефан Македонски напуска операта. Приет е в трупата на Народния театър като драматичен артист. Актьорските му заложби са изключителни и Драматичният театър по онова време се гордее, че в редиците му е дарование като Македонски. Но неговото актьорство не трае дълго. Певецът се връща в „Оперна дружба“. През 1912-1914 г. бушува война. Заедно с част от колегите певецът изнася концерти, и то на самата фронтова линия. Там изпълнява патриотични народни песни и най-вече популярни оперни арии и романси.

От одържавяването на „Оперна дружба“ до 1933 г. Стефан Македонски е водещ тенор на Софийския оперен театър. Репертоарът му включва над 25 оперни заглавия. На 18 от тях е първият изпълнител. Той е оценен с кратките думи „най-добрият Радамес и Отело от оперите на Верди „Аида“ и „Отело“. За неговия репертоар и огнен темперамент се разказват легенди, които и днес се преразказват.

 Македонски е изпял над 120 пъти Радамес от „Аида“, над 40 пъти Манрико от „Трубадур“ и Самсон от „Самсон и Дали-ла“, Елеазар от „Еврейката“ над 50 пъти. Той е единственият изпълнител на Отело от постановката през 1922 г. до свалянето на спектакъла през 1927-а. Единственият изпълнител е и на образа на Рауп от „Хугеноти“ на Майербер, на Макс от „Вълшебният стрелец“ на Вебер. Талантливият тенор е и първият Герман от „Дама Пика“ на Чайковски, Каварадоси от „Тоска“, Хофман от „Хофманови разкази“ на Офенбах, Херцогът от „Риголето“, Фра Дяволо от едноименната опера на Даниел Обер. Пее над 70 пъти партията на Дон Хосе от „Кармен“ в трите постановки. Македонски е и най-обичаният и предпочитан Канио от „Палячи“ на Леонкавало…

През 1933-а първият тенор на театъра напуска, което едва не предизвиква скандал. По този повод дирекцията на операта изпраща писмо до Министерството на просветата със следния текст: „Много опери като „Танхойзер“, „Аида“, „Палячи“, „Еврейката“, „Самсон и Далила“, „Дама Пика“, „Отело“ са неизпълними поради липса на драматичен тенор. […] Молим разрешението Ви да каним заслужилите оперни сили на театъра като Стефан Македонски и други.“ Единадесетте години от 1922 до 1933 година са своеобразен куриоз за работоспособността на Македонски. През този период той не е получил един ден отпуска, нито му е разрешено да пътува на гастроли в чужбина, защото е единственият драматичен тенор в театъра.

От 1932 до 1934 г. е ръководител на Варненската общинска опера и поставя опери от български и италиански композитори. През сезона 1936/37 основава Подвижна народна опера във Варна и прави няколко режисьорски дебюта. Една от най-успешните му режисьорски реализации е „Тоска“ на Пучини през 1937 г, в която изпълнява и ролята на Каварадоси.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  гастроли, драматичен артист, изкуството, изпълнител, оперен театър, оперни арии, Панайот Димитров, реализации, скандал, Стефан Македонски, тенор