Освен с Кеворк Кеворкян българите свързваха „Всяка неделя“ и с един специфичен мъжки глас с басов тембър. Георги Къков четеше зад кадър всички текстове в магазинното предаване от първото му издание. Познат бе и от емисиите на националното радио, където работеше в продължение на десетилетия – от 1961 г. до пенсионирането си. Уви, Къко, както го наричаха колегите му, вече не е между живите. Той почина миналата седмица на 74-годишна възраст.

„Гласът трябва да се малтретира – със студени напитки, много газирано и цигари“, издаваше приживе тайната на култовия си тембър Георги Къков. В миналото освен „Всяка неделя“ той озвучаваше в БНТ и култовата програма „Бразди“, а също и документални филми.

Къко не помнеше как точно е попаднал в предаването на Кеворкян. Но пък никога не забравяше как арменецът го е обявил за незаменим. Според Кеворк нямало текст, способен да затрудни колегата му, работещ зад кадър.

„Кеворкян не е труден характер. Много е стриктен и взискателен, но такова предаване няма как да се води иначе“, казваше говорителят за своя началник. Двамата с Кеворк никога не са сядали на по чашка. Все не им оставало време да изпият заедно по една водка с доматен сок.

Къков живееше сам в апартамент до столичния парк-хотел „Москва“.

Съпругата му почина преди години.

Навремето тя работела като касиерка на Централна гара.

С нея Георги се запознал в пловдивския ресторант „Езерото“. Били в различни компании, седели на съседни маси, но пламнала любов от пръв поглед. 6 месеца по-късно минали под венчило.

По стените в дома си Къков държеше саби, щитове и ками. Говореше се, че единият от ножовете навремето принадлежал на Левски. Самият говорител избягваше да коментира този факт – може би се е страхувал от крадци.

На стари години Къков караше архаично трабантче

Такива автомобили не се срещат вече по софийските улици и неговият предизвикваше жив интерес сред малчуганите.

Гласът на „Всяка неделя“ е настъпвал газта и на полско фиатче. Него го продал, защото било урочасано. Уж го купил ново, а то все се разваляло.

Къко се гордееше, че е отличен кулинар. Разказваше, че готварския си талант наследил от баща си. „Правя всичко с месо“, твърдеше човекът глас.

Георги Къков е роден през 1938 г. в Пловдив. Там стартирала и кариерата му. Първата му месторабота била в регионалния радиоцентьр.

Като войник Къко бил бас в Ансамбъла на Строителни войски. Пеех, още преди да проговоря смееше се той приживе. Дори и в пенсионна възраст славният говорител отпускаше мощния си глас в компания. Най-добре му се отдаваха родопските песни, но си падаше и по евъргрийните.

Къков бе футболен запалянко, но противно на очакванията не симпатизираше на „Ботев“ (Пд), „Локо“ (Пд), „Левски“ или ЦСКА. Любимият му отбор бе пловдивският „Спартак“ – тим от аматьорските „В“ групи.

Баща ми е чешит, но го смятам за добър и забележителен човек. От детските си години помня, че вкъщи винаги беше пълно с хора, а той беше душата на компанията“, връща се назад във времето синът Манол. Къков-младши е наследил професията на татко си – говорител бе в „По света и у нас„, а напоследък гласът му звучи в документални филми.

  Всяка неделя, Георги Къков, говорителят, кариерата, Кеворк Кеворкян, колегата, Левски, ножа, По света и у нас, почина, урочасано, футболен запалянко