Каква е тайната на дълголетието на бг звездите – да са фурии и на 100 г.

Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова

Куп български звезди сякаш са се нагово­рили да докажат култовата по времето на социализма нашенска поговорка, че трудът краси човека. Младите им колеги не спират да одумват Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Антон Дончев, Тончо Русев и още куп други артистични души, че имат сили за работа и не ги ловят болести дори на преклонна възраст. А може би именно в нестихващата им страст да се трудят се крие разков­ничето на дълголетието. Разровихме се в житието-битието им и открихме достатъчно доказателства за това, че тези старчета разбойници се държат именно благодарение на, кипящите си от идеи умове и постоянно заетите ръце. 

Емблематичен пример е вечният телевизионен гуру Хачо Бояджиев, на когото телевизията   дължи   десетки програми и стотици предавания. Той преборва всяка умора дори на 80 години в нощния блок на БНТ „Полет над нощта“ и до днес върти на малкия си пръст националната медия. Негови колеги се шегуват, че всички на „Сан Стефано“ 29 се съобразя­ват с чешита режисьор и не смеят да подминат мнението му.

 А че е активен и в личен план, личи от отношенията му с младата му приятелка Весела, която като нищо може да му е внучка. Чер­нокосата дама е с цели 40 години по-малка от него. Двамата се срещнали, когато 25-годишната хуба­вица била барманка и се изнасяла от кооперацията му, а вечният бонвиван бил генерален директор на БНТ. След случайна засечка Весела тутакси се нанесла при Хачо. Наред с нея режисьорът има сили да глези още куп жени – 7-те му дъщери, все от различни майки.

Хачо Бояджиев

  Но дори дейният Хачо си намира майстора в лицето на театралните ветерани Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев и Тодор Колев. Последният е събеседник в настоящия ни брой и подробно разказва за най-новото си приключение – да играе главна роля в сериал след като съвсем наскоро пребори най-страшната болест – рака.

 Двамата му колеги актьори също като него се вихрят на синия екран, напук на преклонната си възраст. Съдбата събра 90-годишната Стоянка с наближилия годинките й Калоянчев на снимачната площадка на сериала „Столичани в повече“. През последните няколко години Калата се е отдал на гледане на телевизия и четене на вестници и твър­ди, че само човек, който поддържа ума си, може да се похвали с дълголетие. Такава е и формулата на „Госпожа Стихийно бед­ствие“, както колегите й наричат Стоянка. Тя обаче добавя, че трябва и човек повечко да се движи. „Нито ден живот не съм спряла и сега, като ме оперираха, пак си тичах с превързан крак“, разказва последните си патила Мутафова. Голя­мата актриса претърпя две хирургически интервенции на крака си, и то под пълна упойка. Нито бинтовете, нито болките обаче спряха юбилярката да обира ова­циите на сцената. Няколко дни след втората операция тя се юрна да пътува из страната и продължи театралното си турне по случай 90-годишния юбилей.

 Близките й пък се шегу­ват, че е уморила трима мъже и е преживяла три режима, та сигурно ще дочака на Земята и идването на извънземните.

 Енергия като на Стоянка Мутафова притежава и една кака. Бившата шефка на БНТ и автор на една от най-любимите детски песнички  – „Зайченцето бяло“, Леда Милева твърди, че се чувства прекрасно за достолепната си възраст от 92 години. Днес тя живее заедно със сина си, който е доцент по езикознание, и снаха си. В семейството й има и внучка, кръстена на нея, че дори и правнучка. И днес веднъж седмично Леда Милева ходи на фризьор, продължава да чете и пише много и да се интересува от хорските съдби у нас и по света. Писателката не е изгубила оптимизма и желанието си за живот, макар куп трагедии да съпътстват земния път на наследницата на голе­мия български поет Гео Милев.

Леда Милева

  Била е само на 5 години, когато баща й бил звер­ски убит през кървавите събития на 1925 г. Преди двайсетина години тя загу­била и любимия си съпруг Николай Попов – известен преводач на американска, английска и африканска литература. Неотдавна Леда погреба и любимата си дъщеря Емилия, която е от първия й брак с извест­ния в миналото футболист и треньор Никола Димитров – Фъц. За кратко тя бе съпруга на големия худож­ник илюстратор Стефан Марков, който пък почина от рак. От него също има дъщеря – Цвети, която за щастие е жива и здрава.

 Отвъд доста хиляди километри колежката на Леда Милева Свобода Бъчварова също като нея твори изкуство от фини думи на преклонните си 87 години. Когато се завърна у нас преди 3 години за кратко, след 12 лета в Бразилия, писателката буквално сащиса българ­ските си авери с удивител­на пъргавост и жизненост, които гарнира с неизменна широка усмивка. Зад оке­ана тя живее при дъщеря си Елица, която напуска родината още преди 40 години, за да стане жена на бразилски бизнесмен. Цялата фамилия обитавала хасиенда в планинското градче Рио Кларо, на 50 км от столицата Рио де Жанейро. Там някогашната върла атеистка Бъчварова се обърнала към Бога и даже пеела в хора на отец Василий, свещеник в местната руска църква. Словото явно ще се ока­же най-добрата рецепта за дълголетие, която държи в кондиция още куп известни нашенци, заети с изкуството на думите – писателите Валери Петров и Антон Дончев и поетът Евтим Евтимов. Първият, макар от десетилетие да отказ­ва контакт с медиите, не спира да се труди над бе­лия лист. На 92-годишна възраст живият класик Валери Нисим Меворах, както е рожденото му име, е убеден, че именно работата е това, което го крепи здрав.

„Постигнал съм всичко и да спра да работя, не ми се е случвало досега. Аз съм човек първо ра­ботлив и второ – знаещ, че съвършенството е като хоризонта – нещо недостижимо… Не мога да си представя своя ден без труд. Това не влиза в традиционния образ на поета бохем, чакащ, по­явата на музата. Но такъв съм и не мога да бъда друг, а и вече ми е късно да се променям“, споделя пред близки Валери Петров в миг на откровение.

 Композиторът Тончо Русев, който създаде най-големите си хитове за Лили Иванова и Веселин Маринов, също не се дава лесно. Той изповядва кредото, че пенсиониран орел няма, още по-малко композитор. Майсторът на българския шлагер е все така енер­гичен и продуктивен. „В последно време си отидо­ха много добри музиканти, писатели, хора на духа, но това е Божа работа. Господ от небесната канцелария ръководи тези неща, той ще каже кога, къде и кой ще си иде“, философства Тончо Русев.

Патриарх Максим

  Е, и накрая няма как да си изкривим душата и да не признаем нещо богоугодно – словото Божие също крепи духа млад през вековете.

 Негово Светейшество патриарх Максим премина през две хилядолетия и гони 100-те именно благо­дарение на непрестанния досег с библейските нравоучения. Мнозина от неговите доверени духовници от десетилетие очакват да се катурне от трона, за да го наследят, Максим засега не смята да го сдава доброволно. Не­отдавна дори започнал да кара колело в покоите си в сградата на Софийската митрополия на ул. „Кало­ян“ 7. За да е в кондиция служителите му докарали в стаята  му  специален велоергометър, а главата на БПЦ въртял педалите през ден.  96-годишният Максим   водел   скромен и тих живот. Обичал да цитира Библията, че няма човек да е живял един ден на този свят, и да не е грешил. Преди четири години патриархът се потроши и счупи една след друга двете си тазобедрени стави.

 По съвет на лекарите патриархът раздвижвал костите си, карайки ста­тичното колело.

 Всяка сутрин ставал точно в 6 часа. Сам оправял леглото си и правел лека гимнастика. Следвали 12 молитви, отправени към Бога и света Богородица. После сръбвал чаша кафе и закусвал. По традиция тя винаги била една и съща – филия типов хляб с бучка сирене и шепа маслини. Желанието на патриарха на трапезата му винаги да има екологично чисти продукти, било закон за доверените му хора. След закуска дядо Максим преглеждал личната си кореспонденция и така цял ден не спирал да се труди.

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *