Кафето и сладкото – от мен! Аз съм работещ пенсионер. А имам да черпя и за юбилейния диск, който БНР ми издаде за 80-годишнината и за ордена „Кирил и Методий“, с това леко пререкание започва срещата с джазмена Димитър Симеонов. Дългогодишният ръководител на славния оркестър „София“, възкресен от самия него след злощастната самолетна катастрофа през 1971 г. с Паша Христова, всеки ден благодари на Бога, че е останал жив.

Тогава Мончо (така го наричат всички в гилдията) проспива катастрофата на 21 декември. Качва се и блажено захърква. Предната вечер не бил мигнал, за да нотира „Блус в 9″ на Милчо Левиев от голям за малък оркестър. А и на тръгване за летището синът му започва да плаче неистово – налага се да го успокояват. Може би хлапето е предчувствало жестокото премеждие. Затова Симеонов хем закъснява за полета (влиза последен), хем веднага заспива. Събужда се в ада на катастрофата. Писъците на изгорелите, смъртта на колегите музиканти и на самата Паша Христова до днес са пред очите му и смущават съня му.

„Колко пъти съм се будил насън! Колко пъти съм я преживявал наново! Всяка година на 21 декември се събирам с хора, които оцеляхме. И всеки ден благодаря на Бога, че ме запази жив. Благодаря му и за тази прекрасна жена, която е до мен толкова години и ме търпи. Нищо, че аз пред нея римувам брак с мрак. Смеем се заедно на щуротиите ми!“, изповядва Димитър Симеонов.

Предния ден бил при джипито. На 81 години кръвното му е 120 на 75, захарта – 5, холестеролът – 6. Отлични показатели. Музикантът издава рецептата си за екстра кондиция. Имал си строг режим. Всяка вечер решавал кръстословици, слушал хубава музика, гледал „Денис и приятели“. Сутрин ставал и отивал на пазар – покупките предварително са написани от жена му. Иначе щял да вземе неподходящи и наистина бракът да е мрак. Вярва, че е единственият човек на света, чиято обедна почивка почва в 10 ч. преди обед. Докъм 11,30 ч. разпускал на удобен стол, подарен му преди много години лично от бизнесдамата Мария Стоева – тя и неин колега изразили благодарността си за хубавата музика, която им свирел.

И преди, и сега Мончо е най-неуморимият музикант в страната. На 81 той продължава да свири по обед в култовата софийска сладкарница „България“ – чийто салон помни много джазови концерти в миналото, включително и с негово участие, именно за там Симеонов тръгва 4 пъти в седмицата след предиобедната си почивка. Отдавна от навиците му е изхвърлен алкохолът.

„Най-важната причина обаче да съм жив и здрав на тези години е това, че на никого не съм направил нищо лошо. Може да съм всякакъв, но зло не мисля! На мен са ми правили. Като си погледнах досието – страшна работа, но на тази тема няма да говоря. Не искам да засягам никого. Господ съди, не аз.

И без това сега заради тоя диск някои ще кажат – пак тоя Мончо се е уредил. Не съм се натискал за него, затова нищо не може да помрачи радостта ми, че се появи. Благодаря на Данчо Стълбицата и Владислав Велев от БНР, чието е предложението. Те са го защитили пред комисия от 25 души, а е имало още 100 проекта, както се казва, чакащи одобрение. Оказа се, че БНР пази в Златния фонд цели часове с инструментални пиеси с мое участие, само трябваше да ги подберем“, разказва Симеонов. Той припомня, че в миналото държал инструментите си под едно стълбище в БНР.

Диригентите го викали, когато им потрябвал саксофонист, независимо тенор, алт или сопран – Мончо ги владее до съвършенство. Той е и първият преподавател у нас по саксофон в Музикалната академия – от 1969 г. За това, че е свирил в много оркестри, дискът му е изключително разнообразен. Включени са негови изпълнения върху мелодии на доста негови колеги – Атанас Бояджиев, Жул Леви, Атанас Косев, Светозар Русинов, Ангел Заберски. Финалът на диска е авторско произведение на Симеонов, посветено на майка му – великата цигуларка Недялка Симеонова. Наречено „Фантазия за камерен оркестър, сопран-саксофон, флейта и пиано“, с него той преди години става член на Съюза на композиторите.

Симеонов 7 пъти възражда оркестър „София“. Първия път било след катастрофата. От формацията оживяват само четирима. Шефът им от Софийска община Иван Димитров им казал да се разберат помежду си кой да оглави оркестъра след кончината на ръководителя Николай Арабаджиев – Фучо, защото инак щели да им натресат някой връзкар. Тогава музикантите се взели в ръце, избрали Мончо и отново тръгнали по турнета.

„Даже се изхитрих и с едно писмо от културния министър взех от панаира в Пловдив най-новия и модерен внос инструменти. Моят роднина Димитър Ганев (ръководител на оркестър „Балкантон“ – б.р.) ми признаваше чистосърдечно, че го е яд, задето съм го изпреварил“, смее се царят на саксофона. После обаче музикантите непрекъснато се пръскали по гурбети в чужбина и трябвало да се сформира нов състав. Веднъж накуп тръгнали четирима след Лиана Антонова, за да постъпят в нейната група. При завръщане от чужбина и Леа Иванова обрала каймака. „Мен също ме викаше Леа за много по-добри пари, но аз – не, душата си давах за оркестъра“, спомня си легендата на „София“.

  Димитър Симеонов, досието, колегите, легендата, музика, оркестъра, оцеляхме, премеждие, саксофон, самолетна катастрофа, смъртта, сънувам