Уви, човешката история на покойния маестро Константин Ташев е потвърждение на поговорката, че ако му е писано на човек да умре от камък, няма да се удави.

Той е един от най-продуктивните бургаски композитори в близкото минало, автор на музиката на десетки произведения за драматичния и кукления театър. Писал е и забавна, и симфонична музика. Най-популярната му песен е безспорно „Момчето, което говори с морето“ по стихове на Недялко Йорданов, изпълнена от Панайот Панайотов. Биографията му ще се пише и тепърва, след като видят бял свят десетките му песни и театрална музика, останали само в архивите му заради неочакваната му смърт само на 55 през 1990 г.

Константин Ташев става бургазлия по любов. „Подарих му първа обич, първа младост и му родих две прекрасни деца“, разказва бургаската писателка Венета Ташева. Срещата им става в родния й град Елин Пелин в средата на 60-те, където той се изявява като диригент и музикален педагог, завършил току-що Музикалната академия. Не след дълго Венета е приета в учителския институт в Бургас. Влюбени и млади, те заживяват в морския град с риск за кариерата на твореца.

Константин е потомствен музикант във фамилия Ташеви. Баща му Аспарух Ташев е автор на песни за омайния певец Аспарух Лешников.

В Бургас обаче младият творец намира своята среда и реализация. Негова приятелска и колегиална среда са поетите Христо Фотев, Илия Буржев, Недялко Йорданов. Без да има административни пипала да дирижира културния живот в града, Ташев е пряк или съпричастен участник в музикалната атмосфера на бургазлии в продължение на 25 лета. Става автор на музиката към 20 спектакъла за възрастни и на 20 за деца. Сред тях са: „Носете си новите дрехи, момчета“, „Слуга на двама господари“, „Свекърва“, „Веселите петлета“, „Приключения опасни с герои сладкогласни“ и т.н. Непрекъснато пише детски песни, участва в „Бургас, морето и неговите трудови хора“, където печели няколко първи награди на жури и публика. Личната му драма идва съвсем ненадейно.

Една нощ на старозагорската гара, на път за Пловдив, се налага да скочи от току-що потеглилия влак. Пада на релсите и си чупи десния крак под коляното. От болката губи съзнание. Оттогава води войната за спасяване на крака си.

На три пъти лекарите казват, че ампутацията е наложителна и животоспасяваща. Крайникът се зачервява, посинява, развива се опасност от гангрена. Маестрото никога не позволява ампутация. Оправдава се, че вътрешен глас не му дава да се съгласи.

„Как ще ми отрежат крака. Разбирате ли, това е невъзможно. Аз трябва да запазя крака си. Как ще натискам педала на пианото?! Готов съм да изтърпя всякакви инквизиции!“, жалва се пред приятели.

Катастрофа допринася за влошаване и на без това нелекото му състояние. Налага се операция след операция да премахват изгнилото месо. Раната се запушва на едно място и се отваря на друго. Накрая се вижда вече само костта. По време на турне в СССР композиторът отива на лечение в Сибир, но и това не помага.

Чудото прави хирургът д-р Недялков от бургаската транспортна болница.

Взема му месо от тялото, прехвърля го на ръката във вид на дълъг салам, изчаква го да зарасне от ръката го присажда на крака. За успеха на интервенцията творецът лежи 6 месеца в болница, със седмици неподвижен. Налага се тялото да остане свито под ъгъл за определени месеци. „Можете да си представите колко силна воля и желание да оздравее трябва да има човек, за да изтърпи всичко това“, спомня си д-р Руска Майсторова от болницата.

През времето, в което не е прикован към леглото, авторът не остава без занимания. Неуютната-болнична стая се оживява и променя до неузнаваемост. Стените се облепят с афиши за театрални представления с негова музика, с пишеща машина, портативен телевизор, касетофон, даже йоника.

Когато го изписват, тича с патериците и крещи от радост: „Жив съм! Жив съм!“.

Зад него остават 20 години мъки. През които той отчаяно е признавал на жена си – по-добре да се разделят, за да не й съсипва бъдещето. Венета остава като орлица с него до края, подобно на Надежда Захариева край Дамян Дамянов.

При Ташеви финалът е неочакван. Най-после животът му се нормализира след мъката с операциите. Вместо да се радва на пълноценен живот и да очаква достойна златна есен, в която да дочака синовете си реализирани, маестрото претърпява трета автомобилна катастрофа. Този път фатална. Ташев си отива, постигнал много, но и с несбъдната мечта да напише мелодията към филм.

6 години вдовицата му не намира в себе си душевни сили да се рови из архиви и спомени, за да напише мемориална книга за него. Успява през 1996 г. А през 2010 г. съставя втора книга, още по-пълна и изчерпателна като информация. Тогава творецът щеше да навърши 75 години.

През 2008 г. Бургас го обявява посмъртно за почетен гражданин, а пред дома му се открива паметна плоча от кмета Димитър Николов. На откриването присъства и сливенският митрополит Йоаникий, който, влизайки да освети дома на маестрото, се изкушава и засвирва на рояла.

  автомобилна катастрофа, ампутация, болницата, Венета Ташева, драма, композиторът, Константин Ташев, крака, операциите, паметна плоча, песен, твореца