Висоцки е опасно популя­рен в България!“, казва за руския бард големият наш поет Любомир Левчев при посещението си в Москва през 1973 г. Констатацията прави пред самия Володя, без да го раз­познае. Това се случва на първата им среща. Среща, която поставя начало­то на голямото им приятелство.

 Как точно започва дружбата им? Левчев отива на парти в дома на своя мос­ковска приятелка, която му е обещала и Висоцки да е сред гостите. Повечето от присъстващите в жи­лището на „Кутузовскии проспект“ българинът познава, но има и двамина неизвестни нему. Единият не пие. И баш той започва да разпитва сънародника ни известен ли е Висоцки в България. Именно той се и оказва славният поет, певец и актьор, за когото днес, 31 години след смърт­та му, продължават да се носят легенди.

 Не осъзнавайки, че до него е самият Володя, Левчев се държи дръпнато. Яд го е, че човекът, заради когото е до­шъл, го няма. Налага се домакинята да му прави забележка: „Защо обиждаш?“. „Ти обеща да ме запознаеш с Висоцки, а къде е той?“, контрира българинът. „Как къде? Седеше до теб.“ Случката е разказана подробно в автобиографич­ната книга на Любомир Левчев „Ти си следващият“.

 След като разбира гафа си, нашият пи­сател отива при барда и му се извинява. На шега го упреква, че е дошъл без китарата си. Ако бил с инструмента, нямало да стане грешка. „На всичко­то отгоре през цялото време не пи­ете нищо. Как да ви позная?“, заявява Левчев.

 Висоцки набързо обяснява, че не упо­требява алкохол, защото под кожата му е имплантирана специална ампула. С нейна помощ се бори с пристрастеността си към спиртните напитки.

 Оттам насетне разговорът се фо­кусира върху поезията. Левчев моли събеседника си да му изрецитира от стиховете си. Висоцки се съгласява и декламира. Като приключва изпълне­нието, Левчев пожелава да прочете творбите му и в ръкопис. „Е, тоба не съм го правил никога.

 В Русия никой не ме признава дори за графоман. Артист – да. Композитор – може би. Певец – да. Но поет?“, ръкомаха Володя. Но все пак скланя да се види с нашене­ца след два дни и да му даде свои лирични текстове, натракани на пишеща ма­шина.

  На втората им среща бар­дът е леко притеснен. Не е сигурен дали е направил удачен подбор на стиховете. Пояснява, че е търсил разнообразие. „В никакъв случай не мога да кажа, че това са любимите ми песни и не зная защо избрах тези.

 Може би тe си знаят. Налучквах и колко да бъдат на брой. Всъщност това не е книга. Това е един концерт“, казва, подавайки собственоръчно на­писаните си листа на Левчев. 27-години по-късно същите тези листа изли­зат във фототипно издание. Книгата „Стихи“ вижда бял свят благодарение на издателство „Орфей“. На корица­та е прочутият портрет на Висоцки, сътворен от Дора Бонева.

 Съпругата на Левчев рисува руския бард при посещението му у нас през 1975-а с театър „Таганка“. Впоследствие кар­тината е открадната в Русия. „Завърших работата след замина­ването на театъра и му изпратих (на Висоцки – бел. авт.) диапозитив. Портретът беше показан в София и откупен от Националната галерия. Оттам го взех за изложбата си в Мос­ква през 1983 г. и той повече не се вър­на. Направих възможно най-точно ко­пие за галерията“, превърта лентата назад художничката.

 Докато е в България, Володя разпола­га с ключ от семейния й апартамент. Мъжът й Любомир му го дава.

 У нас постоянно идваха български актьори да чакат Висоцки.

 Всъщност той успя да дойде два пъти между представленията – един път с Юрий Любимов и един път с целия състав на театъра. Тогава Володя им­провизира страхотен концерт с коле­гите си. Вкъщи нямаше достатъчно място за приятелите, които искаха да слушат, така че имаше публика и под балкона“, спомня си Дора Бонева.

 Турнето на театър „Таганка“ в Бълга­рия стартира на 6 септември 1975 г. Самолетът каца и пръв от него слиза ръководителят на трупата Люби­мов. Веднага след него е Висоцки. Така­ва е традицията на театъра – Володя да излиза пръв от актьорите при ви­зитите в чужбина. Добрахме се добра да уникален любителски видеофилм, запечатал посрещането на знаменития бард на наша земя. „Много топло – и във въздуха, и в душата“, са първите думи, които Висоцки изрича на аерогарата. В една­та си ръка държи сако, а в другата – китара.

 За 18-те си дни у нас „Таганка“ изнася представления в София, Варна, Вели­ко Търново и Стара Загора. Спекта­клите, които се играят пред българ­ска публика, са „Хамлет“ и „А утрини­те тук са тихи“. Трупата посещава и градове, в които няма официални ангажименти.

 Отбива се например до Чирпан, за да разгледа музея на Яворов. Там Во­лодя изпява песничка по стих на Сер­гей Есенин. Попитан защо не е изпъл­нил своя собствена творба, отгова­ря: „Яворов ще хареса повече Есенин“. Вечерта Висоцки гостува в дома на чирпанския поет Димитър Данаилов. Там е и актрисата от „Таганка“ Елена Корнилова. Опиянена от приятната атмосфера, тя разиграва еротичен етюд пред двамата мъже.

  Впрочем при визитата си у нас Воло­дя има приятни преживявания и с дру­ги дами. Доста се сближава с младата тогава актриса Силвия Рангелова от Плевенския театър. В онези години тя е страхотна красавица и може да накара всеки мъж да загуби ума си по нея. Според мълвата Висоцки я харесва от раз, а и тя него. Докато трае българският гастрол на „Таганка“, двамата често са заедно. Но и след отпътуването си Висоцки не я забравя – редовно й праща много поздрави по колеги.

 Силвия Рангелова има няколко брака, като единият от тях е с бившия СДС депутат Иван Сунгарски. До 1989 г. тя играе на сцената на театър „Сълза и смях“, а по-късно се отдава на частен бизнес.

 При престоя си в България Висоцки е сюрпризиран с вестникарски изрезки на негови стихове. Това де факто са първите публикувани творби на съветския бард. Отпечатването им на хартия се осъ­ществява от литературния критик Любен Георгиев, голям почитател на Висоцки и автор на статии, книги и предавания за живота и делото му.

 „Аз поканих театъра на „Таганка“ да дойде в България. Сега всички се бият в гърдите като поканители. Но как стана? Бях по работа в Москва. Тогава Любо Коларов беше представител на телевизията там. Вика: „Сега хитът е театърът на „Таганка„. Гледахме „А утрините тук са тихи“. Страхотен спектакъл! След това отидохме с Людмила. Казвам й: „Ела да видиш „Таган­ка“. Не си спомням на кое представле­ние бяхме с нея. Имахме среща с ръко­водството, с Юрий Любимов. Мила ги покани да гостуват у нас. И понеже след това пльосна поканата на много високо равнище – нямаше накъде. Дой­де театърът и тука се превърна наис­тина в празник.“ Кой го разказва това ли? Иван Славков. Батето е описал контактите си с Висоцки в мемоарния си двутомник.

 От години се носи легенда за това как Татовият зет успява да запише и произведе грамофонна плоча с хито­вете на великия бард. Двамата са на маса в ресторант „Лотос“ до Орлов мост и на Славков му хрумва да напра­ви музикален филм за госта. Да, но няма подходящ плейбек, а на Висоцки не му се влиза в студио. Тогава на Батето – по онова време генерален директор на Комитета за телевизия, му хрумва гениална идея. Той тайно звъни в БНР и настоява тамошното тонстудио да се обзаведе като кръчма. След ня­колко часа декорът е готов и Славков предлага на Володя да се преместят в друго заведение.

 „Заведението“, разби­ра се, е префасонираното тонстудио. Там нищо неподозиращият Висоцки хваща китарата и запява, за да весели компанията. А магнетофоните на на­ционалното радио работят на пълни обороти…

 „Записът беше фантастичен. Първа­та плоча в живота на Висоцки я из­даде „Балкантон„, „Автограф“ се каз­ваше. Янчо (Таков – бел. авт.) направи дизайна на обложката“, разказвал е Ба­тето приживе. Албумът на Володя излиза у нас в 20 хил. броя първоначален тираж…

  Балкантон, Батето, Висоцки, Дора Бонева, Любомир Левчев, плоча, поезията, Силвия Рангелова, Славков, стиховете, Таганка