Ума си държа в дясната страна, там слагам и ядовете. Никога не ги прехвърлям в лявата – там е сърцето!“, това е личната философия на варненеца Борис Шопов. На хора като него може да се вярва, защото са надживели смъртта – участвал е във Втората световна война и край него са свистели куршуми.

На 2 май фронтовакът навърши 100 години, също сериозен повод на всяка негова дума да се, гледа като наръчник за добър живот.

Напук на рецептата за дълголетие – чашка вино вечер, приписвана на самата Ванга, той твърди обратното: алкохол преди лягане – не. Но това съвсем не означава въздържателство и трезвеност по отечественофронтовски. Бай Борис си сръбва филджан ракийка сутрин преди закуска, на обед повтаря. Пийва и винце, но само денем.

На трапезата той не се лишава от нищо. 314-те лева военна пенсия му стигат, защото не е капризен, не е претенциозен. А и пари за лекарства не дава. Няма нито кръвно, нито диабет, нито болежки. Чуден човек! И чак му е неудобно от набори и „младежи“ на по 80, че има право на безплатна храна от топла кухня като ветеран от военно време.

Роден е в румънския град Тулча в семейството на българин с 12 деца. Когато през 1940 г. Хитлер ни харизва Южна Добруджа, но старият български град от Северната остава в Румънско, семейството му се преселва в Балчик. После и в морската столица. Богатството на дядо Борис са двамата синове, двамата внуци и четиримата правнуци. Чувството, че не е антика, а жив човек от плът и кръв, държи именно на общуването с по-младите поколения след себе си. За своя век ветеранът въздиша: „Тези години литнаха като сън!“.

  Борис Шопов, ветеран, семейството