Не щеме ний богатство, не щеме ний пари, ний искаме свобода, човеш­ки правдини.“ Авторството на този стих се приписва на министър-председателя Стефан Стамболов. Самият той живял в рязък разрез с култовата си поетична творба и от управлението си извлякъл огромна лична изгода.

Изследователи на живота и делото му твърдят, че експремиерът имал разработени десетки схеми, по които се обогатявал безсрамно. На базата на задкулисните му сделки спокойно може да се твърди, че той е сред основоположниците на българската корупция.

 Макар да гушел значителни суми под масата, Стамболов давал вид на изключително честен поли­тик. Веднъж на улицата го спрели някакви бизнесмени и му предло­жили подкуп. Премиерът се възму­тил от офертата и цялата кръв се качила в лицето му. Почервенели­ят от гняв управник не се сдържал и ударил шамар на един от хората, опитали се да го рушветосат.

 Естествено тази случка, описа­на от граф Робер дьо Бурбулон, по никакъв начин не може да послу­жи като доказателство за неподкупността на Стамболов. Че кой разумен политик би взел подкуп на улицата?! Всеки хитрец би по­стъпил точно като експремиера, та да събере овациите на простолю­дието.

 Стефан Стамболов въртял голя­ма част от далаверите си в съдру­жие с тогавашния кмет на София и негов пръв приятел Димитър Петков. Двамата купували на без­ценица парцели в София, а после променяли регулационния план на града и вдигали в пъти цената им. Премиерът правел пачки и от спекулации с имоти в провинцията. Има съмнения, че той е притежа­вал хиляди декари в цялата страна. За да не го обвинят в злоупотреба със служебно положение, зад по­вечето от сделките с недвижимости обаче стоял брат му.

 С някои от парцелите си Стам­болов се сдобил с рекетьорски методи.

  Правителството му например обявило собственик на хубав терен край морето за член на престъпна групировка. Онзи бил арестуван и го грозяла смъртна присъда. Тога­ва премиерът осъществил контакт с клетника и обещал да смекчи наказанието му, ако му продаде изгодно земята си.

 Стойността на провинциалните си имоти Стамболов повишавал с правителствени проекторешения за подобрения в регионалната инфраструктура. Министър-председателят планирал да се постро­ят жп линии и гари в близост до собствените му парцели.

 В тандем със споменатия по-горе софийски кмет Димитър Петков Стефан Стамболов точел пари и финансови институции. В края на 1890 г. било учредено застрахо­вателното дружество „България“. Като акционер основател в него бил записан столичният градона­чалник. Той притежавал 25 акции на стойност 1000 лв. всяка, като за тях не бил внасял пари. Сумата за ценните му книжа идвала от съ­щинските учредители на фирмата. Като отстъпвали част от собстве­ността на Петков (а същевременно и на Стамболов, тъй като се зна­ело, че двамата с кмета играели в комбина) бизнесмените разчитали на облаги от правителството. Така и станало. На следващата година бил прокаран закон, според който всички държавни сгради и пред­приятия трябвало да се застра­ховат само и единствено в „Бълга­рия“. Тази несправедливост била отменена чак след 1895 г, когато Стамболов вече не бил на власт.

 Сериозен рекетьорски инструмент в ръцете на легендарния министър-председател бил и официозният вестник „Свобода“. На страниците на изданието ре­довно излизали критични статии срещу дейността на тази или онази фирма.

 За да се спасят от журналис­тическите нападки, тогавашните предприемачи правели дарения на газетата. Сумите, които от­пускали на редакцията, били от по няколко хиляди швейцарски франка. После процент от тези подкупи се озовавал в джобове­те на Стефан Стамболов.

 По време на управлението на българския Бисмарк на минис­терствата се раздавали безот­четни пари уж за спешни нужди на ведомствата. Сумите не били никак малки. Онова, което не се изразходвало по предназначе­ние, отивало за лични харчове на високопоставените държавни чиновници.

 Понеже бил наясно, че мини­стрите му се облагодетелстват с безотчетните пари, Стамболов намерил начин как да ги рекетира.

 За да не им спре средствата за „спешни нужди“, той накарал подчинените си членове на ка­бинета да му дават част от тай­но отклонените хиляди левове. Предаването на сумите ставало на масата за покер. В такива дни министрите губели нарочно, а Стамболов събирал една след друга „служебни“ печалби.

  Личното си финансово благо­денствие славният министър-председател гарантирал и с про­карването на облекчаващи го данъчни закони.

 Той пробутвал такива алинеи и параграфи, които да намаляват задълженията му към хазната.

 Лидерът на управлявалата Бъл­гария през 80-те и 90-те години на XIX век Народнолиберална партия увеличавал богатствата си и чрез дяловете си в производ­ствени предприятия – фабрики за тухли и стъкло.

 Стамболов печелел много, но същевременно бил и щедър. Осо­бено по отношение на близките си. На жена си той купувал скъпи подаръци при всяко свое посеще­ние в чужбина. Веднъж от Виена й донесъл диамантени обеци, ко­ито стрували цяло състояние.

 Стефан Стамболов е роден на 12 февруари 1854-та в Търново, припомнят историци. Починал 41 години по-късно. На 15 юли 1895 г. той бил жестоко посечен на улицата от наемници и след три дни умрял от раните си. Убийство­то станало година след падането му от власт.

 След кончината на Стамболов парите и имотите му отишли в съ­пругата му Поликсена Станчева (двамата сключили бран на 29 май 1888 г. в храма „Св. 40 мъ­ченици“ в Търново – бел. авт.) и чедата им. Че вдовицата е насле­дила много, се разбрало бързо.

 Госпожата започнала да спонсорира Стамболовата Народнолибе­рална партия и вестника й… Съ­щевременно помагала с пари и на Българския червен кръст. Само богата жена можела да е толкова щедра.

 През 30-те години на XX век била бутната къщата на семей­ство Стамболови на ул. „Раков­ска“ и на нейно място изникнала кооперация. В блока, наречен на името на бившия министър-пред­седател, Поликсена и децата й получили няколко апартамента. Експремиершата и синовете й Константин и Стефан се нанесли в тези модерни за времето си жи­лища, но не и дъщерята Вера.

 Щерката живеела в лудницата в Карлуково. До психичното й раз­стройство се стигнало след лю­бовна драма. Тя починала на 50 години от деменция.

  далаверите, имотни измами, корупция, министър-председател, подкупи, Поликсена Станчева, Поликсения, Стамболов, Стефан Стамболов