Не само Братя Галеви! Всеки бандит с пари може да оноди продажната Темида

Братята Пламен Галев и Ангел Христов

Изчезването на братя Галеви окончателно зачеркна и последните ос­татъци от доверие в бъл­гарската съдебна система. Каквото и алиби да търсят магистратите в букви, алинеи и параграфи, колкото и да играят пинг-понг със срокове и апелации, фак­тът е безпощаден – знако­ви престъпници остават на свобода извън обсега на закон и институции.

 Точно както стотици други нарицателни екземпляри от криминалната фауна, но с малката разлика, че в слу­чая става дума за произ­несени присъди.

 Държавата „Дупница“.

 Последното изпълнение на легендарните мутри от Дупница се превърна в апотеоз на антидържавността, наложена у нас след преврата на 10 но­ември 1989-а. Това, което всички знаехме, вече ни е натрапено като безпощадна реалност, а именно – 22 години след началото на криминалния преход бандитите на всички рав­нища са по-силни от пра­вилата на цивилизацията. Инерцията на разпада е набрала толкова серио­зен аванс, че просто няма как Борисов и Цветанов да обърнат тенденцията за един мандат. А е доста съмнително, че по етажи­те на властта под тях има действена воля за рестав­рация на държавността. С това усещане оставам, като слушам ученически­те обяснения на младата министърка на правосъди­ето, на зрелия главен про­курор и техните подчинени по казуса с изпарилите се „братя“.

 Какво ли щяха да пра­вят без удобната Европа и нейните мъгляви „стан­дарти“ като оправдание за всеки нашенски абсурд? Сега пък се оказа, че съ­дията удря чукчето в име­то на Конституцията, но после никой не знае как­во става с осъдените. Не с всички, разбира се, а с „добре облечените“. Тези дни, между другото, раз­брах от едно интервю със заместник-председателя на ВКС Гроздан Илиев, че забавянето… в безкрай­ността (!?) на въдворява­нето на Галеви е наруше­ние, а не престъпление?! Интересно, досега живеех с впечатлението, че бяг­ството на осъден води до утежняване на наказание­то. У нас обаче специали­зираните органи като че ли не смеят да прекрачат някаква странна, възпира­ща етика по отношение на престъпниците с дебели портфейли…

  Двамата Галеви всъщ­ност са Галени в своята частна държава „Дупни­ца“, която се простира от подножието на Рила до жълтите павета на столи­цата. Абсолютната, сици­лианска сила на гангсте­рите е циментирана чрез влиянието им върху мест­ни и централни управни­ци, полицаи и магистрати, а подобна преференция се постига по един-един-ствен начин – с пари, с безкрайно плащане по ця­лата казионна пирамида от горе до долу и обратно.

 А вероятно драстичната реакция на тандема след произнасянето на присъ­дите се дължи най-вече на потреса от формално на­рушения „безпредел“ (б.а. –  така в Русия наричат всемогъществото на подземния свят, оплетен с властта). Дори за годи­на и половина – две, тъй като толкова би трябвало да „лежат“ двамата на по­ловин час от имението си. Не в затвор, а в общежи­тие, естествено, с всички екстри за ВИП клиенти на Темида, ограничени за известно време от немай-къде…

 Топлота за Топлото.

 Галеви-Галени се из­плюха зрелищно върху държавата, законите и данъкоплатците, но всъщ­ност те дадоха израз на крещящото колективно незачитане на правилата от страна на паралелната България. Тази общност, включваща мафията и нейните партньори от Те­мида, правоохранителните органи, бюрокрацията и…  медиите. Точно така – и немалко медии, кои­то   неуморно обслужват сивия сектор, естествено, срещу заплащане! Наис­тина няма как дупнишките феодали да се подиграват на цялата система, ако не са се сраснали със своята безнаказаност и ако ня­мат достатъчно аргументи за съответното статукво. А Галеви в никакъв случай не са най-големите и най-закриляните в бранша. Правете сметка за какво става въпрос по-нагоре по тъмносивата пирамида.

Делото "Октопод" - обвиняемият Алексей Петров (вляво)

  Всъщност нежните при­съди срещу някогашните барети след родилни съ­дебни мъки, последвани от тяхното изчезване, органично се вписват в обществената представа за разменените места на ценностите у нас. С други думи – колкото по-голям бандит си, толкова повече шансове за успех и богат­ство имаш! Ето ги сега и Га­леви-Галени – примитивни типове, с които не толкова отдавна беседваше бив­шият вътрешен министър Румен Петков с посредни­чеството на Трактора, а сега същите дебеловрати артисти се качиха на гла­вата на цялата държава.

 Точно както се случи по други сюжети с разни емблематични аферисти, настанили се в гънките на закона. Като да речем Вальо Топлото, който съвсем не е на топло зад решет­ките, а си яде парите от многоцифрените сметки в чужбина. Или шайката от „Софийски имоти“, за коя­то така и не се намериха доказателства, по-големи от Южния парк и Студент­ския град. Ами Стефан Софиянски и Общинска банка? А далаверите с държавния резерв и фонд „Земеделие“? Какво ста­на с разследването около „Червения кръст“ и него­вия вечен шеф с папионката? Ами Бермудския триъ­гълник под грандиозната схема „НДК“? Знае ли се кой в крайна сметка е дал зелена светлина за грабе­жа на БГА „Балкан“ и „Кре­миковци“, защото подобен параф струва много пари?

 На кого от двете страни на „Дондуков“ в продължение на цяло десетилетие пла­щаше „заплахата за наци­оналната сигурност“ Май­къл Чорни? Само „Литекс комерс“ ли е заподозрян в игра за милиони с ДДС? Черният списък може да продължи, докато Темида най-сетне намери и скло­ни Галеви-Галени към до­бро поведение…

 „Добрите момчета“ НК не ги лови, само куршум…

  Галеви получиха все пак някакви присъди, за­щото не са нищо повече от средни провинциални мутри със столични покро­вители. Ако бяха на по-ви­соко криминално ниво, те никога нямаше да бъдат шамаросани дори леко. Така както най-големите цилиндри на ъндърграунда – Илия Павлов от „Мултигруп“, братя Илиеви от ВИС, Маргините и Бай Миле от СИК, Косьо Само­ковеца, Поли Пантев и т.н. нямаха никакви проблеми със съдебната система у нас. Пардон – при „демо­крацията“, тъй като напри­мер Георги Илиев бе ле­жал за изнасилване преди 10 ноември 1989-а. Това си е направо USA римейк от 30-те години на миналия век с уточнението, че тук Ал Капоне по никакъв начин не би стигнал до за­твора заради неплатени данъци.

 Вече две десетилетия „добрите момчета“, въз­пети в доста български медии като пичове, меце­нати, симпатяги, въобще – фолкнаследници на Робин Худ, Наказателен кодекс не ги лови, а ги настига само куршумът на тяхното си, подземно правосъдие. Примерите са десетки и десетки! Цяло чудо е, че си потърсихме чрез Ин­терпол Таки, но да видим дали и той няма да забра­ви да се яви, където тряб­ва по примера на Галеви?

 Въобще цялата ни съ­дебна система е настро­ена на преднамерена оправдателна тоналност, за да облекчава макси­мално „добре облечените бизнесмени“, които могат да си плащат за безкрай­на индулгенция. Не ви ли прави впечатление, че и сега покрай фарса с Га­леви разни „компетентни лица“ продължават да вър­тят все същата фалшива плоча – презумпцията за невинност действала до влизане в сила на оконча­телния съдебен акт?! Ами, кога ще влезе? Може би след година и половина, ако дотогава Галени не са се оправили окончателно в Страсбург…

  Инерцията на адвокат­ската държава за опазване на криминалната фауна е набрала страшна скорост през тези 22 мътни години. И ако за официалните за­щитници това си е легален бизнес откак свят светува, то при другите в играта – полиция, магистрати, кон­тролни органи, медии…, става дума за корупция на гърба на данъкоплатците. Ясно е кой пие и кой пла­ща в този пир по време на чума, в който отклонени­ето от нормалността се е превърнало в норма. И как така за бандитите винаги има смекчаващи вината обстоятелства – от Евро­па или от Космоса, докато справедливостта за жерт­вите е най-дефицитната държавна стока?

 Лечебният страх от законс. 

При всичките дивотии на социализма и двой­ния стандарт към просто­смъртните и „своите хора“, не толкова отдавна и у нас се поддържаше лечебни­ят страх от закона. В това отношение Тодор Живков беше истински мъдрец в сравнение със своите на­следници. Без да поставя под съмнение „божестве­ната святост“ на Система­та, хитрецът от Правец от време на време хвърля­ше на обществото греш­ник от най-висок партиен ранг, като по този начин хем имитираше върховна справедливост, хем под­държаше държавата в из­правност.

 Преди четвърт век и по­вече тежки присъди за фи­нансови престъпления по­лучиха високопоставени фигури от високите етажи на Държавна сигурност като заместник-министъра на външните работи Живко Попов, вицето на Людмила Живкова в кул­турата – Емил Алексан­дров, босът на „Тексим“ Георги Найденов, шефът на футболната федерация Димитър Николов (Мо-буто) и т.н. За няколко контрабандни кожуха не беше пожален дори Янчо Таков, син на члена на Политбюро Пеко Таков, който според днешните „ценности“ би трябвало да се кандидатира за ак­тивен борец срещу… ко­мунизма!?

 А сега цялата държа­ва се чуди къде да търси Галеви, какво да стори с Октопода и как да се оп­рави с Таки. Така е, когато от 22 години насам Темида обслужва с предимство Злото с многото мръсни и кървави пари.

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *