Много политици ни водиха за носа през кошмарните 22 годи­ни на прехода, но само един ед­новременно ни мами и разсмива. Името му е Яне Янев и ни осватя с чувството, че е роден артист с неизчерпаем репертоар. Той е с талант на драматичен актьор, но по-често играе комедийни роли.

 Преди време приехме, че Янето не е сим­патичната латерна на прехода, а изпечен ли­цемер. Сега да добавем, че лицемерът е поел и ролята на премиерски говорител. Седмица преди втория кръг на президентските избори Яне пи кафе в Бойковия кабинет и внезап­но обикна човека, кого­то наричаше мутра. За старомодните това е мо­рално падение, за цини­ците – нормална смяна на ролите. Тъй като по­литиката била театър, в който не си длъжен да играеш само поло­жителни или само отри­цателни роли. Важното е винаги да получаваш главната роля. 

Според големия руски режисьор Станиславски ролята трябва да е по силите на артис­та, в противен случай тя не увлича. Ако това драматургично правило важи в политиката, на лидера на РЗС най-подхожда ролята на шме­кера. В прашасалия тълковен речник това е „хитрец“, „измамник“, „шарлатанин“, изобщо несимпатична личност. По постулатите на ли­бералната демокрация шмекерът е успял та­рикат в ролята на де­путат. Него почтените презират, а профаните харесват. Понеже пър­вите са малцинство, а вторите – мнозинство, артисти като Янето са пожизнени титуляри на сцената.

 Познавам Яне от де­сетина години,но нико­га не съм знаел с кого си имам работа.

  А какво да кажат 200 000 гневни бълга­ри, които преди три го­дини му гласуваха до­верие, защото клейме­ше и тройното прави­телство, и милиционе­рите от ГЕРБ. Днес те са измамени, а проектът „Ред, законност и спра­ведливост“ се изроди в своя антипод.

 Тези дни вътрешни­ят министър чете лек­ции по данъчен морал, докато депутатите му пробутват закон за кон­фискация на незаконно придобито имущество. Вместо да говори, Яне Янев упорито мълчи. От паметта му е изтрита пресконференцията от 15 октомври 2010-а, на която изнесе документи за имотното състояние на Цветан Цветанов. Тогава от РЗС попита­ха какъв е произходът на средствата, с кои­то са закупени имоти, надминаващи по пазар­на оценка един милион лева. И каква е причи­ната те да са придобити и декларирани на цени пъти по-ниски от пазар­ните, а някои от тях дори на нулева стойност?

 Очаквах Яне да из­лезе на трибуната и да попита Цветанов дали законът ще застраши шестте му апартамен­та. Уви, някога уволня­ващият Борисов вече е забравил Цецовите афери и се е преродил в адво­кат на ГЕРБ. А помните ли как крещеше пред Вътрешното министер­ство и как геройски из­бутваше полицейския кордон? На 2 октомври 2011 г. стотина акти­висти на РЗС се съб­раха пред сградата на МВР, искайки оставка­та на Цветанов заради трагедията в Катуница. Скандирайки „Свобода или Цецо“, Янев призо­ва полицаите да не се подчиняват на министъ­ра и да премахнат най-голямото зло в система­та на МВР.

  Ами обидите, които сипеше срещу постовия физкултурник от Седмо управление на ДС, днес оглавяващ МВР? И тях ли забрави Яне, който под път и над път иска вечна лустрация за чен­гетата?

 Яневата хамелеонщина провокира неис­тово желание да зап­люеш такива политици. Но на Яне нищо не се лепи, от него всичко се отмива, даже ти става симпатичен с упоритото нахалство да ни мами по една и съща схема през четири години. В този смисъл той е ав­тентичен актьор, който не изневерява на при­родата си и играе са­мия себе си.

 За да сме обективни – някои от ролите на Яне са прав­диви. Той предложи пре­зидентските привиле­гии да бъдат отнемани, ако бившият държавен глава поднови участи­ето си в политическия живот като редови член на партия или като член на партиен ръководен орган.

 Този удар по Георги Първанов е справедлив защото по закон бив­шите държавни глави получават пожизнена пенсия в размер на 60 процента от президент­ската заплата, 20 000 лева за офис оборудва­не, 200 кв.м имот, дър­жавна собственост, и охрана от НСО. Което е дразнещо на фона на масовата мизерия.

 Яне с основание под­гони и Ангел Марин за­ради скандалните му укази за помилване на убийци. Но и в двата случая той е маша на Борисов, който не иска явно да воюва с Пър­ванов, но има интерес от сриването на имиджа му, за да го дисципли­нира като евен­туален коа­лиционен партньор в бъде­ще.

  Оня ден Яне скочи на уволнения шеф на БОРКОР Румен Ми­ланов, поис­кал извинение от премиера. Впечатляваше с какъв хъс защити чо­века, когото преди годи­на язвително наричаше с агентурния му псев­доним Буда: „Наглост е да се иска извинение. Борисов действа бавно, трябваше тези да ги е измел до крак“. За миг да си представим Яне като палач, който в едни дру­ги времена с жар ще сече главите на Борисовите душмани. 

Освен че е нещатен копой на „Буда“, Яне е и негов глашатай. В разгара на протести­те срещу полицейския контрол в интернет, той гордо обяви какво го е информирал Бори­сов: че правителството ще оттегли подписа на България от спо­разумение­то АСТА и дори посочи мястото и дата­та на този отказ – заседа­нието на кабинета в сряда. От което следва, че Бойко е толко­ва интимен с Яне, та му доверява и държавни тайни.

 Похвална е за Янето битката му с Първанов и Марин, но да не пропус­нем и неговите афери. В данъчната му деклара­ция се прочете, че вие­щият до небето за чуж­дите грехове получава две заплати – и като депутат, и като парти­ен лидер. Нескопосано­то оправдание, че пар­тийните пари го правели независим от спонсо­ри, бе разбито на пух и прах от парламентарна справка, според която той е единственият де­путат, получаващ и за­плата като партиен бос.

 На 2 март 2010-а Яне изнесе, че председате­лят на Народното съ­брание издала заповед за вдигане на месечно­то възнаграждение на всички шефове на ко­мисии, и то на 19 фев­руари, когато е обесен Апостола на свободата. „На самозабравилите се във върхушката за­платите са увеличени, което е пълна деграда­ция за държавата. Цецка Цачева може да се опомни, ако дойде на тютюневата нива“, из­ригна някогашният сел­ски трибун, макар сами­ят той да е на две ясли. 

Двойната заплата на Яне възмущава, но двойният му морал е по-смущаващ. След като премиерът уволни ико­номическия министър, Янев оплю Трайчо Трай­ков с думите, че няма качества и за портиер на Министерския съвет. Обаче година по-рано той защити Трайчо от критиките на Борисов, нарече го „истински мъж“ и обеща да го вземе за експерт.

 Ако държи на думата си, не трябва ли да на­еме безработния Трай­ков, а не да се отрича от него?

 С наближаването на изборите се пита по коя ли нова писта ще се докопа до следващия парламент този Бойков пудел? И почти да сме си­гурни – скоро РЗС пак ще залае като сърдит булдог, разчитайки, че електоратът ще се подлъже по флашките на Яне, доставени му от МВР-то на Цецо.

 Когато един ден пре­ходът свърши, наро­дът измре и държава­та се закрие, Яне ще има свое място в Пантеона на безсмъртни­те. В алеята на поли­тическите шмекери на бюста му ще е изписа­но мотото на Талейран, служил и на революцио­нерите, и на Наполеон, и на Бурбоните: „Хуба­вото на обещанията е, че винаги можеш да се откажеш от тях“.

  АСТА, афери, георги първанов, ГЕРБ, МВР, Румен Ми­ланов, Трайчо Трай­ков, флашките, Цветан Цветанов, шме­керът, яне янев