Като ученик един от най-крупните и колоритни български капиталисти Атанас Буров бил изключен от елитната габроовска Априлска гимназия заради социалистическите си възгледи. Той се увлякъл по модата на социализма, която завладявала младите интелигенти в края на XIX и началото на XX век, въпреки че произхождал от богато семейство. Благодарение на това си увлечение обаче в по-късните си години Буров бил сред умерените и толерантни български политици.

По ирония на съдбата социализмът станал основна тема за именития банкер и в края на неговия живот, когато той лежал в комунистическите лагери и затвори и преминал през всички унижения на политическата репресия.

Атанас Буров е роден през 1875 година в Горна Оряховица. След изключването си от Априловската гимназия той продължава образованието си в обикновено училище. Това не му пречи да завърши политически и финансови науки в Сорбоната в Париж. Именно в Париж Буров се разделя с илюзиите си за социализма.

След завръщането си в България той не си губи времето в бунтарство и социалистическа агитация, а се захваща да ръководи строителството на железопътната линия София – Кюстендил. С времето заедно с брат си Иван поемат бизнеса на баща си и го развиват до степен, че той се превръща в незаобиколим фактор в българската икономика.

Въпреки че загърбва социалистическите възгледи, Буров не се отказва от политиката, веднага след завръщането си от Париж той се включва в редиците на дясната Народна партия и още през 1899 г., едва на 22 години, е избран за депутат. След този избор Буров е сред най-колоритните и уважавани членове на още девет народни събрания. През дългогодишната си политическа кариера видният банкер е избиран за подпредседател на парламента и е министър в четири кабинета.

Освен това Буров е издател на вестник „Мир“, като често сам пише статии в него.

Въпреки високопоставеното си положение той е мобилизиран и участва в двете Балкански войни. За него това е въпрос на дълг и чест и той дори и за миг не се замисля дали да се откупи. Веднага след войните се връща в политиката, за да поеме поста министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Стоян Данев, което трябва да извади България от тежката следвоенна криза. Вторият път, в който Буров става министър, е след националната катастрофа, която следва Първата световна война. Въпреки тежката си неприязън към Александър Стамболийски Буров приема да участва в неговото правителство като министър на търговията й остава на този пост в периода 1919-1920 година. След това излиза в опозиция.

След преврата от 1923 г., който помита земеделското правителство, Буров се включва в „Демократическия сговор“ и заедно с Андрей Ляпчев застава начело на неговото умерено крило. В трите правителства на Ляпчев той оглавява Министерството на външните работи и вероизповеданията. След преврата от 1934 г. и забраната на политическите партии банкерът охладнява към властта и монарха Борис III. По време на Втората светойна война той открито се обявява срещу съюза с Германия. На 2 септември 1944 г. достолепният политик е поканен да стане министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев, което трябва да извади България от съюза й с Германия и да я върне в света на демократичните държави. Другата цел на правителството на Муравиев е да предпази страната от съветска окупация. Не успява. Седмица след назначаването си правителството е свалено с военен преврат, който носи 45-годишна комунистическа власт.

Буров и колегите му са арестувани още в деня на преврата, въпреки че са били част от антинацистката опозиция са изправени пред Народния съд.

Възрастният банкер е осъден на една година затвор. След освобождаването си през 1945 г. той се присъединява към легалната опозиция на комунистическото правителство, а през 1947 г. се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков. Заради това, заедно със семейството си, е интерниран в Дряново. През 1949 г. отново е арестуван. Този път е изпратен в концентрационния лагер край Дулово, където остава няколко месеца. През 1950 г. бившият политик и банкер е осъден на 20 години затвор. По време на заключителното заседание на съда, малко преди да чуе присъдата си, Буров, който по това време е на 76 години, заявява: „Господа съдии, тази глава е достатъчно стара, ако тя ще спаси България, аз ви я подарявам“.

Атанас Буров умира през пролетта на 1954 година в затвора в Пазарджик. Погребан е в безименен гроб, който и до днес не е намерен. Въпреки това той остава сред най-ярките символи на следосвобожденска България, а чувството му за чест в бизнеса и политиката остава ненадминато.

  Атанас Буров, банкер, България, затвор, министър, преврат