С възкачването на княз Фердинанд Сакскобургготски на българския престол държавата трябва да получи своето утвърждение в света на коронована Европа, закрилата и помощта й. Но за това е необходимо да сключи брак, съобразен с политическите сили на континента, както и с тези вътре в страната.

За целта Фердинанд първо отива да се консултира с кралица Виктория, после в Германия, допитва се и до австрийския дом… По този начин се стига до кандидатурата на княгиня Мария Луиза Бурбонска, Плезонска, дукеса Пармска и пр. Бъдещата българска княгиня обаче е твърда в едно: децата, родени в този брак, трябва да останат верни на католическата църква. Налага се промяна на Търновската конституция. Според нея Престолонаследникът няма право да изповядва друга вяра, освен православната.

Стефан Стамболов се преборва за това – Фердинанд, съпругата и децата му ще останат католици. Така през зимата на 1892 г. започва подготовка на предстоящото събитие.

Годежът е на 30 януари 1893 г. в Шварцау. А на 25 март в 9 часа сутринта князът заминава за Виена със специален влак и оттам – за Сента Пианоре, където се извършва бракосъчетанието му с княгинята. На 6 април Фердинанд представя във Вила дела Пианоре придружаващите го лица и след лека закуска всички разглеждат дрехите и даровете на бъдещата княгиня, които са на стойност над 2 милиона лева. Следващия ден е изпълнен с празненства и срещи. Църковната венчавка се извършва в 11 часа на 8 април 1893 г. в частната капела на Пармския дук. По време на церемонията княз Фердинанд е с парадната си униформа на български генерал със знаците на ордена „Св. Александър“, на фамилния му орден – Ернестински, и на българския орден „За храброст“ със звезда от брилянти. Княгиня Мария Луиза е с бяла рокля, обшита с оранжеви цветя и фамилни дантели, на главата – с венец от брилянти, изумруди и рубини. През рамото си носи лентата на големия кръст на ордена „Св. Александър“ с брилянти и ордена на Сакскобургготския дом – Ернестински. В 15 часа се подписва брачният акт, следва закуска за 80 души.

По това време в България всички обществени и правителствени сгради са украсени с флагове. Цели отряди от моми и невести приготвят „чеиза“ – шият се ризи, плетат се чорапи, изтъкават се хиляди аршини копринено и ленено платно, кенарени кърпи и шевици… Князът и княгинята се отправят на сватбено пътешествие с яхтата „Амфитрит“, придружени с малка свита. Посещават много исторически градове и места по Средиземноморието. На 10 април са в Неапол, качват се на Везувий. По-късно посещават Палермо, Малта, Патрас, Коринт, Делфи… През цялото време, докато пътуват, българското население по Дунав ги поздравява с топовни гърмежи – Видин дава 500 гърмежа, Лом също. На 29 април младоженците пристигат в Свищов, оттук на другия ден тръгват за столицата. Навсякъде по пътя им има построени триумфални арки, навсякъде ги посрещат с овации, с тържествени речи, венци, дарове, хляб и сол, музика и хора… В късния следобед на 30 април те са вече в Търново, където появата им се предшества от 101 топовни гърмежа. В съборната църква „Св. Богородица“ духовенството отслужва молебен за здравето и дълголетието на княжеската двойка. Княгинята не знае нито дума български и тези шумни тържества, делегации и връчвания на подаръци видимо я отегчават.

В същото време заседава Великото народно събрание, което решава изменения на Конституцията, свързани с утвърждаването на династията и изпълнението на някои клаузи в брачния договор. На 25 май столицата посреща своята първа княгиня много тържествено. Стълбовете по улиците са обвити с трикольори и гирлянди, градската градина е окичена с фенери, по пътя от гарата до двореца е строена войската от софийския гарнизон. Шествието се отправя към църквата. В княжеския кортеж са: столичният градоначалник на кон, едно поделение конни стражари, столичният кмет в кола, следван от две отделения от лейбгвардейския ескадрон… Следват шест каляски, двама дворцови ездачи, четирима тръбачи на коне. Техни величества са в „златна каляска“ с шест коня водена от шестима пажа. След молебена – кратка почивка и княжеската двойка излиза в Градската градина, където кметството е направило в тяхна чест малко езеро на р. Перловец. От скала блика фонтан на около 20 м височина, а около него са подредени каменни костенурки и жаби, от чиито уста също блика вода.

На 16 юни в двореца е даден голям прием. Княгинята е в дълга мантия от бежово кадифе, обшита със златни лъвове и лилии, чиито краища се носят от двама юнкери. След закуската всички разглеждат подаръците. Бижута, сервизи, икони, диадеми, статуетки, часовници, дантели… Всичко е обсипано със скъпоценни камъни. Най-скромен е подаръкът на българския народ. Събраните средствата от всенародната подписка, оказващи се мизерни, Стамболов ги удвоява, заповядвайки да се удържи по една надница от всеки чиновник. С две трети от събраните 300 хил., изработват във Виена изящна корона във формата на лилии, обсипана с изумруди, рубини и брилянти, образуващи цветовете на българския трикольор. Останалата една трета от средствата, по желание на княгинята, са за построяването на майчин дом. И този подарък се оказва най-траен.

Склонила веднъж да сключи брак с Хердинанд, един ден Мария Луиза ще се окаже принудена да се съгласи престолонаследникът Борис да приеме все пак източноправославната вяра. Както е днес, така и тогава, мъжете дори като короновани глави не винаги удържат на думата си.

  брачния договор, женитбата, католическата църква, княгиня Мария-Луиза, корона, православната, сватбата, сватбено пътешествие, Стефан Стамболов, Търновската конституция, Фердинанд