Интимният живот на големия български писател Елин Пелин спокойно може да послужи за сюжет на телевизионна сапунка. Авторът на „Гераците“ имал толкова много любовници, че сам не знаел точната им бройка. Пелинко си подбирал все млади гаджета, а на връстничките си не обръщал внимание.

Писателят, чието истинско име е Димитър Стоянов, водел бохемски живот до 43-ата си година. Тогава се оженил за хубавицата Стефанка Щерева и всички очаквали да се кротне. Той обаче продължил с флиртовете.

Съпругата си прославеният творец завел до венчилото, когато тя била на 23. 20-годишната разлика във възрастта им смутила сериозно служителя, извършил бракосъчетанието. Онзи не можел да повярва, че толкова млада дама взема за съпруг мъж, прехвърлил четирийсетака.

Стефанка и писателят се запознали в столична сладкарница. Бъдещата жена на Пелинко се трудела като сервитьорка в заведението.

Преди да хване таблата, дамата била детска учителка.

Щерева родила на мъжа си две деца. Първа на бял свят се родила дъщеря им Елка, която щом пощ отраснала, станала художничка. Впоследствие семейството било зарадвано и от мъжка рожба. Наследникът на писателя – Боян Иванов, дълги години работеше като музиковед и журналист в радио „София“.

Фамилията живеела горе-долу задружно в дома си в столичния кв. „Лозенец“. Къщата Елин Пелин купил през 1922 г, а през 1936-а й направил основен ремонт. Жилището писателят изплащал почти до края на живота си.

Синът на журналиста е разказвал, че баща му най-редовно изненадвал половинката си Стефанка с подаръци. По празници пък задължително й подарявал цветя, финансовото му състояние не било цветущо, но за мили жестове винаги намирал средства.

Може пък и по този начин да е изкупвал вината за изневерите си.

След смъртта на Пелинко през 1949 г. жена му разровила личните му вещи и открила в стар куфар потресаващи любовни писма. Разтреперана, вдовицата звъннала на семеен приятел. „Да знаеш, моят Мито въртял любов с една шафрантия“, оплакала се Стефанка. Ставало дума за известна софиянка с лоша слава.

На стари години писателят имал страстна връзка и с някоя си Еленка. Тя била студентка в консерваторията, току-що пристигнала в София от родния си Лом. Веднъж със съквартирантката й отишли на светско парти и засекли там Пелинко. Това се случило през 1935-а. В следващите 5 години двамата често излизали заедно. Любимото им място за срещи било кафене на ъгъла на площад „Славейков“ и улица „Раковска“. Понякога излизали на разходки и сред природата – качвали се на Витоша или пък отивали за риба на Искъра.

Чувствата си към Ленчето Елин Пелин също изливал в писма. „Нощес те сънувах“, драснал той до своята млада изгора през 1939 г. Друг път пък я информирал за обзелата го ревност. „Да ти кажа право, много не вярвам, че така мирно, тихо и скромно прекарваш времето си. Мисля, че си едно малко дяволче и вече си поразбъркала някои невинни душици“, написал в послание до студентката авторът на „Гераците“ и „Ян Бибиян“.

Доказателство за пристрастеността на Пелинко към крехката и свежа женска плът са и речите, които той изнасял пред други писатели. Колегите си той съветвал да си намерят млади даскалици и да ги любят. „Всяка една от тях ще говори за вашите произведения пред учениците си и така ще ви запомнят. Минат ли няколко поколения така, и ето – вече сте известни. Аз направих тъй“, разправял роденият в село Байлово майстор на перото.

За да е конкурентен на момците, на дърти години Елин Пелин се записал на курсове по танци. До тази мярка прибягнал, защото по балове и соарета хубавиците денсили неспирно с ухажори, а той трябвало да седи отстрани и само да наблюдава. Това не можело да продължава. Трябвало и той да е пълноценен в забавите и да се отърква в млади госпожици.

По Елин Пелин си падали и селянки, и софиянки. И с едните, и с другите той намирал общ език. Жените писателят очаровал с неподражаемото си чувство за хумор, а ги задържал с друго ценно свое качество – дискретността. Никъде не се хвалел с коя, как и кога е правил секс. Затова понякога му се отдавали и омъжени дами. Такъв, например, е случаят със съпругата на писателя Змей Горянин.

Животът на Елин Пелин е любопитен не само откъм интимната му страна, твърдят изследователи на житието му. Пелинко имал уникални премеждия, от каквито на нормален човек могат да му се изправят косите.

Веднъж се прибрал в квартирата си след разпивка с приятели. Влязъл в къщата и се натъкнал на трупа на обесилата се прислужница на хазяите. Понеже не искал да спи в сграда, в която току-що е умрял човек, решил да нощува в хотел. Стигнал до „Париж“ и отишъл на рецепцията да наеме стая. В този момент от коридора изскочила гола проститутка. Жрицата бягала с всички сили, а в погледа й се четял ужас. Зад нея с нож в ръката бягал и някакъв мъж.

Разтреперан от видяното, Пелинко решил да спи на друго място. Взел си стая в хотел на булевард „Мария Луиза“ и понечил да си легне. В помещението имало два кревата, като в единия някой вече спял. В момента, в който писателят се мушкал под юргана, в тъмнината се разнесъл глас: „Хайде, бе, откога те чакам!“.

Завивката на съседното легло се свлякла и авторът на „Гераците“ забелязал там пълна възрастна дама. Елин Пелин набързо се облякъл и се изнесъл.

В следващия хотел пак не случил на спокойствие. Там тъкмо загасил лампата и от коридора се разнесли крясъци. Пиян военен карал изгората си да го приюти в стаята й и заплашвал, че ще пусне сабята си в действие. Шумотевицата принудила Пелинко да напусне скорострелно и този хотел.

Най-страховитата случка в живота на Елин Пелин е от октомври 1944 г. Тогава комунистът Станислав Вихров направил опит за убийството на писателя. Килърът обаче се припознал и отнел живота на друг мъж. Жертва станал сатирикът и бивш редактор на вестник „Българан“ Борис Руменов.

  гаджета, Елин Пелин, журналист, изгора, изненадвал, интимната, любов, любовни писма, писателят, съпругата, убийството, ухажори