Днес почти никой не помни името на Михаил Такев. Тези, които са го чували, го свързват с убийството на Алеко Константинов. Това е депутатът, когото убийците на щастливеца е трябвало да разстрелят вместо писателя. Атентатът, който отнема живота на един от най-талантливите български писатели, е третият опит за убийство срещу Такев. Драматичната му политическа кариера, която продължава няколко десетилетия, в крайна сметка приключва с убийство и вдигане на паметник, който по време на комунистическия режим е премахнат. На негово място е изграден паметник на политическия противник на Такев Райко Даскалов.

Роденият в Пещера през 1864 година депутат и министър има късмета или нещастието да стане пряк свидетел на редица исторически събития още в най-ранна възраст. Като юнкер от Военното училище в София, той е изпратен на бойното поле на Сръбско-българската война и участва в легендарните боеве при Сливница и Пирот.

Малко след войната заедно с юнкерите от Военното училище играе важна роля при детронирането на княз Александър I. Той е един от онези млади войници, които по заповед на превратаджиите придружават сваления княз чак до руското пристанище Рени на устието на Дунав.

Еменно по времена конвоирането на княза се извършва първият опит за убийство срещу Такев. Тогава негови колеги юнкери го увещават да се обяви против превратаджиите и да освободи Батенберг. Такев обаче категорично отказва. Юнкерите се уговарят да убият колегата си, докато спи. Планът им обаче пропада и Такев успява да се измъкне жив.

Когато се връща към България, в страната вече е извършен контрапреврат. Следва арест за младия юнкер, разжалване й изключване от Военното училище.

Година след като е изключен от училището, Такев е възстановен и успява да завърши. След това е произведен в чин офицер и започва военната си кариера, която продължава само три години, защото през 1890-а след разкрития заговор на майор Коста Паница срещу Стамболовото правителство Такев е уволнен от армията като неблагонадежден. Това е най-малкото наказание, което може да понесе един офицер, който е подозиран в участие в подготовка за преврат, и то не срещу кого да е, а срещу авторитарния и агресивен Стамболов.

След уволнението от армията Такев завършва право във Фанция. През 1892 г. става адвокат в родния си град Пещера. Включва се официално в политиката веднага след падането на Стефан Стамболов. Той е един от съучредителите на Демократическата партия, чийто лидер Петко Каравелов е сред най-пострадалите политици от Стамболовия режим. През есента на 1894 г. Такев за пръв път е избран за депутат. Малко след това негови политически опоненти се опитват да го убият, като стрелят в центъра на София. Такев се измъква по чудо. Две години след опита за убийство той отново оцелява след опит за атентат.

Този път вместо него по погрешка е убит писателят Алеко Константинов.

След като лидерът на Демократическата партия Петко Каравелов умира през 1903 г, Михаил Такев е избран за заместник на новия председател на партията Александър Малинов. Благодарение на ораторските си качества и доблестното си поведение Таков става един от най-обичаните лидери на демократите. Проз 1908 г. избран за вътрешен министър, какъвто остава до 1910 година. Веднага след това е назначен за министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията. По време на Балканските войни Такев служи като офицер от запаса в Първа армия.

След първата световна война за вътрешен министър. В бурните времена на национална катастрофа той е принуден да потушава бунтове. Още в началото на последното си министерстване харизматичният политик потушава организираното от Александър Стамболийски и Райко Даскалов Владайско въстание. Двамата земеделци никога не прощават това.

В началото на 1920 г., ден преди парламентарните избори, които са спечелени от земеделците, но са силно оспорвани от опозицията, е извършен последният атентат срещу Михаил Такев. Този път той е успешен. Физическият убиец е анархокомунистът Георги Донски от Пещера. Убийството обаче е извършено с помощта на местната структура на земеделците. Заради ненавистта си към Такев управляващите земеделци отказват да предприемат каквито и да било действия по разкриването на убийството му. Тялото му стои с часове в центъра на Пещера, без при него да дойдат разследващите органи и да съберат доказателства.

Убиецът му се укрива в продължение на 15 дни, след което, без да е търсен, се предава сам на властите. През това време земеделците пускат слуха, че Донски е убил Такев, защото е негов незаконен син. След като Донски се предава, той признава, че убийството е политическо.

Малко преди да бъде убит, Михаил Такев споделя пред свои приятели, че в разговор със Стамболийски премиерът му е казал: „Ти не успя да вземеш главата ми, аз ще взема твоята. – След това добавя: – Виждам, че ще ме убият, но не мога да избегна присъдата на злодеите“.

  Алеко Константинов, депутатът, Михаил Такев, Петко Каравелов, писателя, Райко Даскалов, убийството