Цар Фердинанд бил голям чревоугодник, и обичал да си бърка в носа

Цар Фердинанд

  Невероятен  чревоугод­ник бил българският цар Фердинанд, сви­детелстват в спомените си негови съвременници. Вели­чеството винаги се тъпчело така, сякаш яде за последно и на другия ден ще настъпи кра­ят на света. С порциите, които монархът поглъщал, можело да бъде нахранена рота от 7-8 войника. Седнел ли на тра­пезата, Фердинанд прекарвал там няколко часа.

 Царят предпочитал френската и немската кухня. Продуктите, с които си угаждал, почти без из­ключение били доставяни от чужбина. Понякога и самият Фердинанд се включвал в готвенето, защото нямал търпение да подуши аромата на любимите си манджи. Той хващал черпака и започвал да бърка по тенджерите, за да може миризмата да се разнася по-силно из кухнята.

 Монархът имал силно развито обоняние и само с едно подушване можел да каже след колко минути ще е готова за консумация съответната гозба. Фер­динанд улавял с носа си парата от ястията дори и да се намирал на 30 метра от печката. С това си умение шашкал всичките си поданици.

Цар Фердинад І на маса сред висши военни

  Величеството било чувствително към мириз­мите заради гигантския си обонятелен орган. Огромният му нос се от­кроявал на лицето му, като несъразмерността била най-видна в младостта му. Впоследствие

Заради редовните преяждания царят издул бузи и „клюнът“ му вече не стърчал чак толкова.

 Фердинанд не се комплексирал от големия си нос. Дори напротив – постоянно го обгрижвал с пръсти, като по този начин привличал върху него вниманието на окол­ните. Мажел го с четка, бъркал в ноздрите, за да го почиства от налепи… Най-сериозно ставало по­ложението при настинка. Тогава царят се секнел шумно и нонстоп с палеца и показалеца си. Плувна­лите си в сополи пръсти пък забърсвал в кърпичка, на която били извезани корона и инициалите му.

 Но да се върнем пак към гастрономическите увлечения на Фердинанд. Неговото любимо ястие били телешките стекове. С едно сядане на масата царят излапвал по 3-4 огромни къса месо, чието общо тегло надхвърляло килограм. И това не било всичко. Фердинанд си дояждал с гъши дроб, риба, пастети и други деликатеси. Като предястие пък пресушавал по няколко паници кремсупа. Храненето му приключва­ло с десерт – най-често торта.

  Имало случаи, при които монархът дотолкова се издувал от преяждане, че не можел да стане от стола си.

 Трябвало да минат поне 15 минути, преди да се затътри към покоите си с бастун в ръка или подкрепян от прислугата. А най-драстичните дока­зателства за лакомията си монархът давал в дните, в които първо се натъпквал здраво, а после отивал да повърне изяденото, за да може да продължи с угощението. „Апетитът му сякаш край нямаше“, възклицава в мемоарите си Миле Панчев – човек, работил в двореца в началото на XX век.

 Величеството било взискателно към всичко, което слагало в стомаха си, и затова ежедневно правело съвещания с личния си секретар и гот­вачите си. На тези срещи се обсъждало менюто за следващия ден. Хората с бели шапки на главите едва смогвали да запом­нят всички изисквания на своя господар – толкова много били кулинарните му идеи, с които ги за­трупвал.

 За разлика от баща си цар Борис III бил непре­тенциозен към храната. На­следникът на Фердинанд можел да засити глада си с комат хляб и бучка сирене.

 През летните месеци гледал да не прекалява с месото и наблягал предимно на зеленчуците и плодовете, като от тях предпочитал динята.

 Фердинандовата ла­комия обаче все пак се предала по наследство. Е, не на сина, а на внука. Симеон се оказал същият чревоугодник като дядо си. В детските си години вместо близалки експремиерът гризял жабешки бутчета. 

Докато бил млад, цар Фердинад не посягал към алкохола. С годините обаче започнал да се ув­лича и по чашката. В един момент поставил изисква­нето на масата да му се сервират и отбрани вина. Те, естествено, се внасяли само от чужбина. Монар­хът засищал жаждата си с френски, италиански и южноафрикански елик­сири, отлежали по 30-40 години. Едно вино обаче му било особено любимо – токайското. От него изпивал по 2 бутилки.

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *