Необятно е за описание в рамките на един скромен ко­ментар бракониерското наследство (в буквалния и ши­рокия смисъл на думата) на президента Георги Първанов. То се шири от Узбекистан и ловуването му в резервата Нуратинск, до Попово и отстрела на диви прасета извън сезона на родна почва. Природозащитници твърдят, че заради страстта на президента поне два пъти е бил удължаван и сезонът за масово убийство на водоплаващи птици. Но какво тук значат разни пернати и рогати пред скъпите пушки на туземните богати гьонсурати, сред които има много негови побратими – партийни бюрократи, олигарси и просто присламчили се тарикати!

 Сред многото примери за прекрачването му отвъд ръба на закона, прикривани през измина­лите 10 години от средствата за масово замазване на следите, можем да вземем за онагледяване поне един такъв, който беше разкрит и изобличен от регионалния вестник „Струма“. Специалистът от Инсти­тута по история на БКП Георги Първанов, защитил дипломна работа по темата за живота и делото на Димитър Благоев, по ирония на съдбата беше „заловен“ да бракониерства от благоевградския вестник „Струма“.

 Необичайното събитие в държавата, в която критиката срещу прези­дента Първанов беше за журналистите сред най-строго забранените своеволия, е било породено от гнева на мобилизирани за ловната хайка на величието от София местни служители, изо­ставени в планината в момент, когато на Първанов му става ясно, че трябва все пак спешно да се завърне в столицата заради една непредвидена трагедия. Вбесените викачи и гоначи на дивеч трябвало да вървят километри обратно до домо­вете си. Някои от тях в яда си споделили безоб­разието пред журналисти, които пък дръзнали да нарушат табуто.

   Така се разплете поне един от чорапите на пре­зидента ни и той увисна на развързания си цър­вул на оградата на позора като един антипод на Апостола, предаден от „своите“.  Първанов обаче се надява да се измъкне по терлици от своето безнаказано 10-годишно луксозно пребиваване по софри, сафарита, чевермета, екзотични пътувания и други подобни социално ангажирани деяния на държавни разноски в компанията на купени летописци, за чиято добрина да го при­криват побърза да благодари в послед­ното си новогодишно обръщение. Ако за пушките на стойност няколко негови годишни заплати, за подарени, но осветени и неосъществени като консума­ция мезонети Първанов отрича чрез своя­та пресохрана, то за случая край Симитли му се наложи да се оправдава. Трябваха му 4 дни, за да обяви траур за деветимата изгорели във влака българи, чиито останки тлееха, докато на 1 март 2008 г. той се спотайваше с пушка в ръка – оправдавайки се по-късно, че всъщност не я бил използвал.

 Злополучната хайка за вълци е пълна със символика.

 Звездата на червения Първанов залезе още тогава, но не Запад, а на Изток – край Червен бряг и в заревото от пожара на влака. Вместо да „кара влака“, да поеме отговорност, да утеши опечалените, др. Първанов първо реши да не си прекъсва удоволствието да стреля по изправените от хайката пред дулото му диви зверове. После главата на държавата „мисли“ цели 4 дни, докато обяви национален траур. Но не прекъсна тържествата за 3 март, рождения ден на руския император Александър Втори (и по тази причина избран за подписване на яловия договор от Сан Стефано), който по съвместителство е и български национален празник… Главнокомандващият хайката край Симитли се казва (Борислав) Кутузов, досущ като руския пълководец, изправил се срещу Наполеон пред горящата Москва. И пак по случайност, въпреки националния траур, не беше отменен и дълго рекламираният концерт в НДК на Ансамбъла за песни и танци на руското Министерство на вътрешните работи. Няма да смущаваме танците и песните на другарите руски милиционери и наслаждаващите им се български милионери, я!

 Но, както казват в Шопския край селските побратими на президента ни: „манда(ло)то лопна“. Свърши се мандатът му и при цялата карикатурна рускоподобност България все пак не е Русия. Президентът Първанов, за разлика от своя кумир в Кремъл, нямаше как да промени конституцията с удължаването на мандата си по подобие на Путин, нито пък да си сложи свое протеже да му топли поста за евентуално завръщане. В президентския полог се настанява политик, който твърдеше, че не е никакъв политик, но стана Политик на годината (според слушателите на „Дарик радио“).

 С това странностите обаче не свършват. Росен Плевнелиев, ако някой не е забелязал, е единственият български високопоставен предста­вител на държавата, който си е позволявал през това хилядолетие да заяви: „България вече няма да е троянският кон на Русия“. Заяви го в качеството на министър няма и месец, след като зае поста си в кабинета „Борисов“ през август 2009 г. Вярно, в предизборната кампания не чухме да повта­ря тази клетва.

 Предстои да видим все пак дали си е напра­вил изводите от факта, че Първанов залезе на Изток.

  БКП, георги първанов, залезе, ловуването, мандатът, президента, Първанов, Росен Плевнелиев, русия, траур