Метеора в съсед­на Гърция е място, което буди едновремен­но страх и възхищение. Това е огромна каменна гора, устремена към не­бето. На върха на гигант­ските скали са накацали десетки манастири.

 Сред величествения каменен пейзаж, който се намира в Тесалия, през вековете е възникнала монашеска държава.

 През всички сезони тук се стичат пилигрими и туристи от цял свят, а също и хора на изку­ството – художници, кинаджии, привлечени от ди­вата красота на скалите.

 Според гръцката ми­тология по тези места са живели кентаврите. Геолозите обаче дават по-прозаично обясне­ние за произхода на причудливия каменен пейзаж. Според тях скалите на Метеора са образувани от наносите на огромна река. Пре­ди хилядолетия тя вли­вала водите си в тясно, но дълбоко езеро, което запълвало днешната Тесалийска равнина. Зем­ните пластове се нагъ­нали, появил се Олимп, а водите на праистори­ческото Тесалийско езе­ро се оттеглили. Оста­нали само изваяните от водата каменни стълбо­ве, които впечатляват и днес с великанските си мащаби.

 Непристъпните пе­щери и кухините в ска­лите са заселени от аскети още преди X век от н.е., открили археолози­те. През XIII-XIV век бо­гатата Тесалия привли­ча като магнит кръсто­носци – франки, каталонци, а също и сърби, тур­ци и албанци.

  Началото на монаше­ската държава в Мете­ора се свръзва с име­ната на двама монаси -Атанасий и неговия ду­ховен пастир Григорий. Те идват от Атон, прого­нени от непрекъснатите пиратски нападения. В далечния XIV век Ата­насий, наречен по-къс­но Метеорски, има една-единствена цел – да създаде манастир по по­добие на светогорските.

 Според хрониките през 1344 г. заедно с 14 монаси той се изкатерва на огромната скала над днешния град Каламбака. Тогава мястото се е наричало Пластис Литос – Широкия камък. Върху скалата Атанасий започва тита­нично­то си дело – строежа на манастира „Вели­кият Метеор“. Монахът Атанасий става кръст­ник на цялата местност, нарича я Метеора, кое­то означава „висящ във въздуха“.

 През вековете манас­тирите се множат, под­помагани от щедри да­рове на царе и архонти. Монашеската държава е копие на Атонската, а непристъпните скали я пазят от грабители. Манастирите оцеляват през размирните веко­ве, като броят им дос­тига 24, а майстори иконописци от Крит бо­гато ги изрисуват. До днес обаче са запазени 15 манастира, а действат едва 6. От другите са останали само руини, а някои са напълно изчезнали. 

  До 1922 г. достъпът до манастирите става само с импровизирани асан­сьори – кошове и мре­жи, които с лебедка из­качват до върха на ска­лите хора и провизии. На пръв поглед това из­глежда вълнуващо преживявяне. Поклонник, посетил тези места през 1896 г., признава, че умирал от страх, дока­то се носел над бездна­та в такава мрежа: „Из­качването е болезнено, въжето се люлее посто­янно в различни посоки и аз с него – пише той. – Висях точно над без­дната. Ужасен затворих очи и почти бях загу­бил съзнание“. Сега ту­ристите и много да ис­кат, няма кой да ги качи в плетените кошници и мрежи. Монасите само показват местата, от които са се задвижвали тези ръчни „асансьори“. Днес почти до самите манастири се стига по асфалтови пътища. От туристите се иска само да изкачат стъпалата, издълбани при самия връх на скалите, непо­средствено пред мана­стирските порти. Мете­ора вече не е нито недостъпна, нито място за уединение.

Потокът от туристи, щракащи с фотоапара­ти във всички посоки, не спира, а с него и светски­ят шум, от който някога монасите отшелници са намерили спасение по тези непристъпни мес­та. От 1988 г. ЮНЕСКО бди над манастирите в каменната гора. Те са включени в списъка на световното наследство.

  Хотелите са в Каламбака и Кастраки

 Метеора се на­мира на 240 км югозападно от Солун и на 70 км от Лариса – глав­ния град на Те­салия. Непосредствено в подножието на скалите са градчетата Каламбака и Кастраки. От тях започват туристическите маршру­ти. Градчетата предлагат хотели, квартири под наем, а наблизо има и къмпинги.

 На входа на всеки от 6-те действащи мана­стира се предлагат дълги черни поли и наме­тала за жените. Монаси зорко бдят някой да не се промуши с къси панталони или мини-пола. Входните билети са по 2 евро. За един ден могат да се обиколят и разгледат не по­вече от три манастира. Те имат работно време, като затварят и за обедна почивка.

 Метеора привлича не само туристи и поклон­ници, но и алпинисти. По отвесните скали, чи­ято височина достига до 300 метра, са про­карани многобройните катерачни маршрути.

  Мраморният амвон е уникален

 В древност­та наричали Каламбака, гра­да в подножи­ето на скалите, Егинион. Римляните го  раз­рушават. Той се появява отново в средновековните хрони­ки, но вече под името Стаги.

 Градът бил център на православна епархия. За известно време тя е част от Охридската ар­хиепископия. В Каламбака не бива да се про­пусне църквата от X-XI век. Тя е посветена на Успението на Света Богородица. Екскурзово­дите обясняват, че при строежа на храма са били употребени материали от античен храм на Аполон. Най-голямата забележителност в черквата е мраморният амвон. Той е един­ствен по рода си в Гърция.

„Русано“ е женското царство

 В древни време­на жените не са били допускани в манастирите на Метеора, както е до ден днешен на Атон. Постепенно обаче тази забра­на отпада. Днес има дори дейст­ващ женски ма­настир, който на­ричат „Русано“. Основан е в сре­дата на XVI век от братята Иоасаф и Максим от Янина. Двамата били монаси и получили позволение да построят нов манастир върху развалините на по-стар. Манастирската църк­ва е изписана от зографа Тзортзис, за когото се твърди, че е бил най-добрият ученик на Теофан Критски.

  гърция, Егинион, забележителност, Каламбака, манастирите, Метеора, монашеска държава, поклон­ници, Те­салия, Тесалийско езе­ро, ту­ристите, ЮНЕСКО