Какви са връзките между премиера в оставка Бойко Борисов и сръбския затворник №1 Сретен Йосич.

Според наши достоверни източници в София и Белград през 2002 г. Борисов, тогава главен секретар на МВР, е взел три милиона долара от сръбския бизнесмен, като е поел ангажимент да осигури безпроблемното му пребиваване в България. Малко след това Йосич е арестуван с активното участие на Бойко Борисов и екстрадиран от страната ни. В нашето разследване ще докажем, че делото „Килърите“, с което Цветан Цветанов толкова се гордее, всъщност е последната фаза от прочистване на неудобните свидетели на връзките между Борисов и Йосич.

Добре е главният прокурор, ВСС и всички компетентни институции в страната, както и медиите, да погледнат по нов начин на това дело, за да не позволим тайните за криминалното минало на Бойко Борисов да останат завинаги затворени в него. Нашето разследване ще докаже, че „Килърите“ е параван, зад който се заличават следи.

През април 2009 година Сретен Йосич заявява пред Окръжния съд в Белград, че е дошъл да живее в България след конфликт с известни политици и след като е преценил, че бодигардовете не могат да му помогнат в Сърбия.

„В България се чувствах сигурно, защото бях под защитата на разузнавателния сектор, на Бойко Борисов, който по-късно стана кмет на София, и на Николай Гигов, собственик на футболния клуб „Локомотив“, заявява Йосич.

Между 1998 и 2002 г. той посещава България многократно, а според свидетелства на столичани живее мирно и кротко.

Съседите му дори не знаят кой точно е той. Няма данни да е развивал престъпна дейност на територията на страната ни. Тук бизнесът му е само легален – търговия с футболисти.

На 20 юни 2002 г. при спецакция на НСБОП той е задържан в София, а през август е екстрадиран в Холандия при невиждани мерки за сигурност. Веднага след скандалните показания на Йосич в белградския съд през 2009 г. Борисов, който по това време все още е кмет на София, реагира светкавично:

„Като главен секретар участвах в издирването и арестуването на Йосич, как може да съм го покровителствал“. Той обяснява, че Йосич е споменал името му, защото го е чувал, а на Николай Гигов го знае „защото купува футболисти от него“.

„Йосич разчита, че медиите са манипулирани и нямат акъл“, изцепва се тогава столичният кмет.

От края на деветдесетте до ареста си през 2002 година покрай футбола Сретен Йосич контактува активно и с тогавашния шеф на „Славия“ Милчо Бонев известен като Бай Миле от СИК. Негов бодигард по това време е Васил Костов – Кеца, един от осъдените на доживотен затвор по делото „Килърите“. Бай Миле, Сретен Йосич и Бойко Борисов често се събират в ресторант „Черният тигър“ в Самоков. Той е собственост на Янко Попов-Туцо, който получи 17 години затвор, пак по същото дело. По това време Сретен Йосич живее в Самоков със семейството си – жена си и трите си деца. Местните хора го познават като Марко и едва когато го арестуват, разбират колко известен е иначе скромният им съсед. Бойко Брисов посещава сбирките в „Черният тигър“ в Самоков преди и след като става главен секретар на МВР. Един ден там се разиграва любопитна случка, на която има доста свидетели.

Клиенти в заведението редовно виждат как Сретен Йосич потупва зад врата Бойко Борисов, с когото има среща. „Вярвам ти и разчитам на теб“, е репликата, която неслучайни хора от съседните маси чуват. Впечатлението им е, че Йосич се отнася с Бойко като с подчинен. Когато пък Бай Миле идвал в Боровец, най-често отсядал във вилата на областната управа, разказват местните хора. Там се провеждали тогава срещите, като компанията често играела карти далече от хорските погледи.

„Разчитаме много на това момче Бойко Борисов. Чака го голямо бъдеще като главен секретар. А може и нещо повече“, коментирали често Милчо Бонев и Сретен Йосич пред собственика Янко Попов.

Показанията на Сретен Йосич пред белградския съд през април 2009 г. стават повод за свикване на специална комисия към Народното събрание в България. Това се случва малко преди парламентарните избори, а на власт все още е тройната коалиция. За председател на тази комисия е избран Христо Бисеров, а тя се занимава със секретните материали, които службите за сигурност имат за връзките между Бойко Борисов и Сретен Иосич. Още тогава Бисеров цитира едно многозначително изречение от записан телефонен разговор между Бай Миле и Сретен Йосич. Записът е направен със специални разузнавателни средства и е приложен към делото.

В него Бай Миле се обръща към Йосич с думите: „Бойко взе парите и до Варненеца нищо не е стигнало“. Това изречение потвърждава думите на Васил Костов-Кеца, който твърди, че е бил свидетел на срещата, на която Борисов е поискал парите.

Другата най-важна следа, която води към „Килърите„, е Петър Стоянов-Сумиста, осъден до живот без право на обжалване, който е бил изключително близък със Сретен Йосич и е много добре запознат с отношенията между него и българския министър-председател в оставка. За Сумиста, срещите му с Цветан Цветанов, преди да бъде арестуван, и истинските причини довели до операция „Килърите“, четете в следващите ни броеве.

  бойко борисов, Килърите, Милчо Бонев, НСБОП, показанията, Сретен Йосич, Цветан Цветанов