Фронтменът на „Сигнал“ Йордан Караджов е един от менторите в новия сезон на „Гласът на България“. Поводът да направим това интервю, обаче беше и друг – неотдавнашният му 61-ви рожден ден.

Пред журналистическия диктофон славният музикант се потопи в спомени за най-впечатляващите моменти в живота си. Разказа и за работата си в телевизията, за предстоящия си концерт в „Apeна Армеец“, а опроверга и някои слухове за дъщеря си Лора и гаджето й Део.

– Г-н Караджов, намирам ви в много добро настроение…
– Щастлив човек съм! Всеки Божи ден мисля за моята внучка. Тя е на година и 3 месеца. Всички от фамилията се радваме от появата на това чудо.

– Отскоро сте ментор и жури в „Гласът на България„…
– Бях участник и в миналогодишния формат, но сега вече директно наблюдавам това, което става в шоуто. Практикувам занаята си от 42 години, усещам, че съм понаучил много неща и ми се иска да ги предам на по-младите колеги.

– Известен сте като твърд човек. И в „Гласът на България“ ли сте безкомпромисен?
– Мисля, че няма да правя никакви компромиси в шоуто. Аз съм там, за да бъда абсолютно реален и точен, строг и лош.

Ще бъда професионалист на 100% какъвто съм в група „Сигнал“ от много години.

– Седнахте на стола на Кирил Маричков в музикалното шоу. Притеснявате ли се от сравненията, които се правят за вас двамата?
– Не бих казал, че имам притеснения. Кирчо е една личност, аз съм друга. Гледните ни точки са различни.

И двамата обаче сме титанични професионалисти и като музиканти, и като хора, които трябва да намерят победителя в този формат. Имам деца победители в моя отбор.

– Нима вече имате фаворити?
– Да, две момичета. Но нека оставим нещата на времето.

– Как се разбирате с другите членове на журито?
– Наскоро ме питаха дали не съм се скарал с Преслава. Моето мнение за чалгата продължава да е такова, каквото и досега. Тук обаче говорим за човешки отношения между нас, менторите. Преслава е едно момиче, което си има съответния свой успех в пространството, в което се изявява. Може и тя да има същото усещане към моя стил, каквото аз към нейния, но всеки има право да работи това, което желае. Всеки има право да харесва нещо и да го представя на тези, които биха му повярвали. А дали успехът ще дойде, е вече друг въпрос. Аз от 42 години съм на сцената и знам каква е цената на моя успех. Преслава също знае цената на нейния.

– Плъзна слух, че участниците в шоуто предпочитали Преслава, Миро и Вики пред вас…
– Не съм сигурен в това (смее се). Как бих могъл да си събера отбор, ако не са ме искали?! Някои от участниците дори се явиха с песни на „Сигнал“.

– От какво зависи успехът на участниците, от глас, от визия, от съвкупност на двете?
– За мен гласът е основното. Адел например е 80 килограма, а е сред най-успешните певици в света. Е, разбира се, приятно е, когато изпълнителят изглежда добре, има обноски и качества. На практика ние сме с гръб и само слушаме участниците. В първото предаване се изненадахме от прекрасен женски глас. А като се обърнахме, видяхме, че е пяло момче.

– Ще дърпате ли уши, ще Повишавате ли глас?
– Нямам право на това. Имам критерии за държанието на по-младите колеги, но се опитвам кротко и със съответното отношение да им кажа какво мисля. Сблъсках се с уникалното самочувствие на младия чевек.

– Какво имате предвид?
– Някои си позволяват да имат самочувствие без покритие, без да са се доказали пред публиката. И много от тях за съжаление ще отпаднат. Когато направих отбора, събрах всички и им казах, че трябва да си оставят самочувствието вкъщи. Обясних им, че засега не са най-добрите. Някой от тях реагираха добре, други не толкова.

– Съществуват обвинения, че „Гласът на България“ де факто не дава никаква реализация…
– В шоуто няма обещания нито за пари, нито за неземен успех. Всички деца във формата са олимпийци. Разбрах, че Би Ти Ви готви изненада като награда, но каква ще е тя, и ние не знаем. Това е хубаво, защото ще предизвика още хъс и желание.

– Каква е съдбата на миналогодишната победителка?
– Миналата година спечели Стелияна. Тя изчезна, никъде не съм я засякъл да работи. Впрочем какво като някой издаде диск?! Прибира си го вкъщи, за да го подарява на приятели. Аз миналата година направих солов албум, но качих парчетата в интернет да ги слуша, който желае.

– Слави Трифонов опитва ли се да налага мнението си?
– Не, никой от организаторите от „Седем осми“ не се опитва. Усещам, че не желаят да се бъркат в работата на треньорите. Когато Слави идва при нас на банките, говорим за съвсем различни неща. Дори понякога си разказваме вицове. И Слави, и Евгени Димитров – двамата основни фактори във фирмата „Седем осми“, дори и за секунда не са направили някакво вмешателство в нашата работа и преценка.

– Притеснявате ли се от конкуренцията, която се очертава в лицето на „Къртицата“ по ТВ 7 и „Като две капки вода“ по Нова телевизия?
– Едно време съм бил свидетел на страхотна конкуренция между „Сигнал“ и „Щурците“. Заради това съперничество и двете банди написаха песни, с които пребориха времето. За жалост в телевизиите състезанието се свежда до това колко рекламодатели ще участват в паузите.

– Доволен ли сте от хонорара си в „Гласът на България“?
– Какво означава дали съм доволен?! Аз не съм отишъл там с идеята да спечеля определени пари. Там съм, за да приложа знанията си, които съм натрупал през годините. Предаването няма да ми промени статута.

– С какво друго освен с „Гласът на България“ се занимавате напоследък?
– Грижа се и за благоденствието на група „Сигнал“ във всяко едно отношение. Ангажиран съм и с гражданско сдружение „Днес“, което се опитва да помогне на много хора да застанат със своята позиция по въпроси от социалния живот.

– Успешна ли беше за вас 2012 година?
– Да, бих казал успешна. Направихме турне из България, както всяка година. Ние сме музиканти и по този начин си изкарваме хляба. Правим концерти, пускаме каса и си надяваме феновете да си платят. За съжаление българската публика се научи да й се представят безплатно нещата по общински мероприятия. Като видят афиш, мнозина си казват, че не искат да си купуват билети, защото през лятото ще гледат въпросната група без пари на площада. Има изкривяване в това отношение.

– Какви са целите ви за 2013 година?
– Може би най-крупното нещо, което ще направим тази година, е насроченият за 20 ноември концерт в зала „Арена Армеец“. Съвсем скоро ще презентираме официално идеята си. Концертът ще е по случай 35-годишнината от създаването на групата. Впрочем ако продължавам да съм толкова „луд“ и да не знам умора, съпругата ми ще се окаже права, че съм втората Лили Иванова (смее се).

Има хора, които ме съветват да се отказвам, защото съм бил стар. На такива Миг Джагър ще им се изсмее.

– Кой беше вашият най-труден момент в професията?
– Пътят към върха не е много труден, по-трудно е да се задържиш там, горе. Това е нещото, което аз и колегите ми сме научили през годините. Човек не бива да се предава, защото идват съвременниците на сегашната активна публика. Трябва да защитиш името си, да предизвикаш младите и да ги трансформираш в твои зрители и слушатели.

– На 20 януари станахте на 61 години. От думите ви разбирам, че не се чувствате остарял?
– Не се чувствам стар, но това ако го чуе съпругата ми, ще се подразни. Тя иска вече да ме запази повече за себе си. Не знам дали ако на човек му изчезне хъсът, не си отива от земята.

– Преди време обаче сте искали да се отказвате от музиката, но съпругата ви е попречила да вземете това крайно решение…
– През 1990-а беше това. Ще продължавам да творя, докато дишам.

Преди три години стана скандал с нашите загубени години за пенсия. Тогава казах, че искам Господ да ме прибере, докато съм на сцената. Не желая никакви пенсии…

– И все пак какво става с изгубените ви години трудов стаж?
– Нищо! Ще влезем в политиката, ако тръгнем да обсъждаме, а не ми се ще.

– Имате ли караници и скандали с колегите си от група „Сигнал“?
– Никога, а най-вероятно няма и да има. От самото начало, та до днес колегите ми нито веднъж не са показали, че не им е приятно да бъдем заедно. Не е имало и намек за това, та да се замисля.

– Група „Сигнал“ е най-наказваната група по времето на соца. Защо бяхте трън в очите на тогавашните власти?
– За всичко ни наказваха – като се започне от широкия панталон, мине се през ризата на цветя, дължината на косата и т. н., все идиотски неща. Дори спряха групата за известно време заради мен. Вероятно тогава са ме възприемали като бунтаря, човека, даващ идеите, бореца за свобода. И днес почти всички отъждествяват групата с името ми. Разбира се, аз не злоупотребявам с това – винаги казвам, че имам зад себе си трима души, които ме подкрепят въ& всяко едно отношение.

– Два пъти сте заплашван с пистолет в главата от хора на ДС. Притеснихте ли се?
– Не знам, не си спомням какво съм изживял. Тези, които се почувстваха несигурни, веднага намериха начин да опровергаят това твърдение. Не ми се коментира този въпрос, защото, ако прочетат тези редове, отново ще кажат, че си измислям. Няма смисъл да влизам отново в сблъсъци.

– Голяма страст са ви китарите. Каква е съдбата на първата ви китара?
– Трудно ми е да кажа, каква е съдбата й. Тя ми беше подарена от баба ми когато бях на 10. Уважавам всеки един музикален инструмент. Той си има душа и разбира държи ли го някой с любов или за да изкара някакви пари. За мен китарите са нещото, което допълва живота ми.

– Говори се, че дъщеря ви Лора Караджова се е разделила с Део, че е пробвала наркотици, че е катастрофирала пияна…
– Лора не е разделена с Део, въпреки че на някои им се иска. И аз не съм удобен на определени хора, че все още дишам. Чел съм коментари за себе си, че е време да се откажа и да дам път на младите. Защо?! Аз не им преча, стига те да имат талант! Много ми е непонятно това, което се говори за дъщеря ми и наркотиците. Тя ми е дете, аз я познавам, възпитал съм я. Лора никога не е взимала наркотици, и дума не може да става за такова нещо! И относно катастрофата нещата са доста изопачени. Този, който беше блъснат, се е хвърлил пред колата, минал е на червено. Нямаше дело, но имаше адвокатско разследване. „Блъснатият“ беше посъветван от адвоката да престане да лъже в опита си да спечели някакви пари от нас.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  Гласът на България, Йордан Караджов, конкуренция, музиканти, песни, пистолет, публика, разследване, реализация, трудов стаж, феновете