Тончо Токмакчиев е мегазвезда от десетилетия. Телевизионната му кариера стартира в „Улицата“ на Теди Москов и славната студентска програма „Ку-ку“, премина през „Каналето, а сега е намерила своята кулминация с „Шоуто на Канала“. През всичките тези години талантливият бургазлия е не само актьор, но и успешен бизнесмен. Той върти няколко фирми, едната от които е за розово масло.

В началото на май Тончо чукна 50 години. Половинвековният му юбилей е значим и добър повод за изповед.

– Г-н Токмакчиев, на 2 май станахте на 50. Как отпразнувахте юбилея?
– Скромно празнувах. Бях си вкъщи със семейството и най-близките приятели. Тази година 2 май съвпадна със Страстната седмица. Точно на Велики четвъртък беше. Естествено е в такива дни християнинът да бъде смирен и спокоен. Тогава не е време за големи купони. Аз съм вярващ човек и за мен Страстната седмица е голямо събитие. Моят рожден ден не може да бъде по-важен празник от Възкресение Христово. Още не съм решил кога ще събера всичките си приятели, за да ги почерпя за юбилея.

– Чувствате ли се изморен и остарял?
– Не, естествено, че не. 50 години са една добра възраст. А и най-важното е дали човек е здрав. Аз, слава Богу, съм.

– Може ли да се каже, че сте успял и щастлив?
– Да. Човек трябва да търси хармонията. А не да бъде неудовлетворен от себе си и да мисли, че някой друг живее неговия живот. Наполеон има една приказка, че елементарният човек е щастлив, защото винаги е доволен от себе си.

Аз не мога да кажа това. Доволен съм от нещата, които са ми се случили до момента, и от шанса, който ми е дала съдбата за тези 50 години, та да направя онова, което ми е било интересно. Няма как да не съм доволен. Но човек не може да е винаги само една доволна свиня.

– Главозамайвали ли сте се някога от славата?
– Естествено, че да, през първите години. Ако някой каже, че не се е главозамайвал никога през живота си, лъже. При мен тази „височинна болест“ беше кратка. Преди двайсетина години я изпитах, но бързо осъзнах, че това, което правя, ми е работата а не външна фасада и поза. Никого не искам да обиждам, но в момента България е държава от звезди и външни белези на звездност. Това е пълна селяния! Смешна работа! Да, актьорът трябва да бъде разпознаваем. Трябва да има респект към хората, които са направили нощо, но чак пък толкова… Аз не съм звезда.

– Кой ви подаде ръка в началото на вашата кариера?
– Работил съм със забележителни личности — режисьори и актьори. Не мога да не спомена Камен Воденичаров, с когото сме заедно от студентските си години, Мартина Вачкова, Теди Моеков, Сашо Морфов, който ме покани да работя в София… Много са. Няма да изброявам, за да не пропусна някого.

– Изиграли ли сте ролята, която е най-близо до вас?
– Иска ми се винаги да играя нещо, което е коренно различно от мен. Все
съм бил в роли, които са далеч от човека Тончо Токмакчиев.

– Неотдавна влязохте в ролята на Бай Ганьо. За да изградите образа, консултирахте ли се с Георги Калоянчев?
– Миналото лято трябваше да се видя с него, но не можах. Съжалявам, че не стана. Еделина Кънева, неговата племенница, с която сме големи приятели, ми се обади, че е при него. Казах му, че искам да отида да си поговорим.

Той се зарадва. Уви, не можах да отида, защото имах много работа. И сега, като се сетя, изпитвам огромно съжаление, че не успях да се видя с Кала-та, любимия ми български актьор.

– Били сте близък с Тодор Колев. Кога и как започна дружбата ви?
– Това е един от големите актьори, с които съм работил. Радвам се, че съм го познавал. Стремял съм се дори да приличам на него. Близки сме и с дъщеря му Албена, която също е голяма актриса и страхотен човек. Тодор Колев беше с особен характер и уникално чувство за хумор. Имаше хигиена към приятелите си – не беше всеяден в това отношение, отсяваше кого да допусне до себе си. Щастлив съм, че бяхме по някакъв начин близки. Той правеше предаването си „Как ще ги стигнем“ и тогава се запознахме. Играли сме в представления заедно, снимали сме. Бил ми е и гост в дома ми в Бургас. За съжаление в последните години се виждахме рядко, защото всеки от нас си имаше доста работа.

– Бихте ли написали и вие мемоарна книга, както направи Слави Трифонов? Мислите ли, че има какво да кажете на читателите?
– Засега все още съм читател, не писател. Мисля, че да напишеш книга и да занимаваш хората със себе си е изключително сложно и трудно. Не, да съм жив и здрав, още ми е рано, въпреки че имам много неща, които мога да кажа. А пък и не искам да влизам в хора на блондинките и миските, които пишат книги. Мога да дам някаква рецепта за манджа, до там е моят капацитет засега. Когато пишеш книга и казваш нещо, нещата трябва да са истина, да бъдат откровени.

Книгата на Слави Трифонов ме учуди. Той да напише книга?! Не, не може. Любен Дилов я е писал. Слави по-скоро трябва да прочете някоя книга! Впрочем аз не съм разгръщал въпросното произведение, а и не искам. Чета книги от сериозни автори.

– В какви отношения сте с Любен Дилов-син?
– В прекрасни. Едно обаче са отношенията, друго е бизнесът. Книгата на Слави си беше обикновена пиар акция. Да се напише нещо, което почти на 80% не е вярно, или пък е извадено от контекста…

– Да, след излизането на въпросната книга много хора се разсърдиха на Слави за написаното…
– Така е, но това си е негов проблем. Аз нямам проблем със Слави, не сме се виждали отдавна

– Вашият баща е големият художник Ненко Токмакчиев. Кой е по-известен от вас двамата?
– Нещата не могат да се сравняват. Но да, моята история е много интересна. Живял съм в семейството на известен художник. Срещал съм cе c неговите велики приятели. Това беше средата ми като дете. Да е жив и здрав баща ми, стана на 82 години, фамилията Токмакчиев е известна благодарение на това, което татко като художник и аз като актьор сме направили. Баща ми е изключително име в историята на изкуството.

– Името на баща ви помагало ли ви е в живота?
– Да, помагало ми е. За щастие не ми е пречило, както на децата на известни актьори, на които се е налагало да живеят в сенките на родителите си. Аз съм бил в друга плоскост.

– Какви са театралните ви ангажименти?
– В момента имам ангажимент в Бургаския и Шуменския театър. Участвам и в „Театър 199″ в постановка с Мария Сапунджиева. През октомври трябва да бъдем на сцена. Имам и още един проект с Албена Колева.

– Канят ли ви в новите български филми и сериали?
– Канят ме, естествено, но аз съм от хората, които не искат ангажименти на всяка цена. Имам си достатъчно работа и възможности за изява. Това е добре, защото не съм длъжен да се снимам в нещо, само и само за да оцелявам. Ще ми се, когато участвам в нещо, то да ми допада.

– Нека поговорим за личния ви живот. Замесваха ви в любовни афери с Ани Михайлова, с Ивана, с Марта Вачкова…
– Пълни лъжи и измислици! Съпругата ми не им обръща внимание. С нея не се ревнуваме. Аз самият, като бях малко момче, си мислех, че Лили Иванова е женена за Емил Димитров. За съжаление българинът обича да се забавлява с неща, които не са се случили в действителност.

– Разкажете за дъщеря си.
– Млад човек, който работи и учи. В началото на пътя си е, а знае няколко езика. Хубаво момиче. Преди две седмици бяхме в Париж и видях как приема света и събитията.

– Как върви бизнесът ви с розово масло?
– Добре, пътуването ми в Париж беше свързано с едно изложение за производители на висша козметика. Впечатлението ми е, че интересът към това, което създава България като етерични масла, е голям. Тук продуктът е най-качествен. В бизнеса сме аз, брат ми и Илиана Урумова. Заедно работим и създаваме продукта и всеки си има своите отговорности.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  години!, живота, розово масло, Тончо Токмакчиев, щастлив, юбилей