Тончо Токмакчиев е мегазвезда от 2 десетилетия. Телевизионната му кариера стартира в „Улицата“ на Теди Москов и славната студентска програма „Ку-ку“, премина през „Канапето“, а сега е намерила своята кулминация с „Шоуто на Канала“. През всичките тези години талантливият бургазлия е не само актьор, но и успешен бизнесмен. Той върти няколко фирми, едната от които е за розово масло.

В първата половина на 2013-а Тончо ще чукне 50 години. Предстоящият юбилей е значим и е добър повод за изповед.

– Г-н Токмакчиев, напоследък паралелно с телевизионната си кариера се занимавате активно и с театър…
– Да, имам представление в Бургас – „Бай Ганьо“. Подготвям и един спектакъл в София, който трябва да излезе напролет. Навършват се 150 години от рождението на Алеко Константинов и в негова чест искаме с Жоро Торнев да направим и няколко откъса от „Бай Ганьо“ в „Шоуто на Канала“. Може би аз ще вляза в ролята на Бай Ганьо за новогодишното издание на предаването на 1 януари 2013 г.

– Отскоро сте член на Управителния съвет на ЦСКА. Какви са ангажиментите ви към отбора?
– В един клуб има място за много хора, но човек трябва да си знае в кое е компетентен. Още в началото говорихме със Стойчо Младенов, с Георги Илиев – Майкъла и собствениците, че няма да се бъркам в спортно-техническата работа. Има си хора за това. Моята задача е да помогна да сменим езика и говоренето, запалянковщината. Това е спорт, който трябва да носи забавление, той е национален отдушник и не бива да води до крайности. В българския футбол сега сякаш сме в състояние на война. Слава богу, в последните седмици ЦСКА се стабилизира, изчезнаха боричканията и интригите. Отборът играе много добре,а Стойчо Младенов буквално хвана юздите.

– Това е вашето второ отиване на „Армията“…
– Да, първото беше преди години, когато собственик беше Васил Божков. Доста хора познавам от ЦСКА, а и съм привърженик на отбора от дете.

– Вие играете ли футбол?
– Всеки човек изпитва удоволствие от този спорт. В интерес на истината аз лично наблягам повече на плуването, ските и тениса. Винаги когато имам възможност, спортувам.

– Имате ли травми от ските?
– Като се учех да карам, получих една нелека травма – разтегнах кръстни връзки. Сега съм много внимателен.

– Догодина на 2 май ставате на 50. Предстоящият юбилей стряска ли ви? Съжалявате ли за нещо?
– Не се стряскам, няма защо. А човек, като се замисли, винаги съжалява за нещо, което не е направил през годините. На мен целта ми е да съм в добра кондиция и да си реализирам нещата.

– Разкажете за семейството си.
– Дъщеря ми учи в Испания. Преди да замине, завърши журналистика в Софийския университет „Климент Охридски“. Съпругата ми в момента е асистент на професор Русков от ВИТИЗ. Занимава се и с други неща, но не ми се говори. Тя не обича да се пише за нея.

– Ревнувате ли се със съпругата ви?
– Не, въпреки че се пише какво ли не за мен и разни жени. Сега наскоро разбрах, че освен с Ани Михайлова, съм в разни отношения и с Ивана.

– Не сте ли?
– Не, не съм. Просто съм имал съвместни участия с нея.

– Обичате да ловувате. Кой е вашият най-голям трофей?
– Имам отстреляни хубави екземпляри от едрия дивеч – диви прасета. На лов винаги съм заобиколен от професионалисти и не съм попадал в стресови ситуации.

– Интересувате ли се от политика?
– Интересувам се, защото нашето предаване се занимава и с политическа сатира. Гледам обаче да стоя встрани, за да съм максимално обективен.

– Как върви бизнесът ви с розово масло?
– Добре е. Кризата не оказва влияние на този бизнес. Съдружници сме трима души – аз, брат ми и Елена Урумова.

– Бяхте спряган за евентуален директор на Сатирата…
– Някой просто го беше написал това, аз нямам нищо общо.

Ако съм искал да ставам директор, да съм станал. Имам толкова много неща, с които се занимавам, че да се захвана с административна работа ще е прекалено. Сатирата си има нов директор – Калин Сърменов, и му пожелавам късмет.

– Имали ли сте предложение да участвате в някой от новите български филми и сериали?
– Да, имах, но не го приех.

– През 90-те участвахте в „Улицата“. Липсва ли ви това шоу днес?
– Проектът, който е авторски на Теди Москов, със сигурност липсва на зрителите и на онези, които са участвали в него. Приятно е да работиш с интересни хора и с режисьор с чувство за хумор. Ние с Теди сме приятели от доста години и по някакъв начин продължаваме да поддържаме добрите си отношения. Дори сме говорили при първа възможност да опитаме да направим нещо заедно. Става дума за тв проект.

– Някога бяхте част и от „Ку-ку“. В какви отношения сте с колегите си от студентската програма, които потърсиха реализация извън БНТ?
– Със Зуека не сме се виждали от години. Със Слави също нямаме повод да се чуваме, не работим заедно.

– Като дете сте свирили на пиано и сте рисували…
– Родителите ми мислеха, че ще наследя баща си, който е художник, но не стана. Като им казах, че ще съм актьор, приеха спокойно избора ми.

– Няколко пъти сте кандидатствали във ВИТИЗ, преди да ви приемат…
– Първия път мои приятели ме навиха и се пробвах. Исках да видя как е. Вторият път кандидатствах и бях почти приет. Тогава обаче имаше политически изпити – зачоти, на които се оценяваше с „да“ или „не“. Аз бях написал едни глупости с доста грозен почерк и комисията не можа да ми ги разчете. И пак отпаднах, но не се отказах. Още след първото ми кандидатстване бях решил, че трябва на всяка цена да уча във ВИТИЗ. Преди това дори не бях ходил много-много на театър.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  ВИТИЗ, Георги Илиев – Майкъла, Зуека, Ивана, Калин Сърменов, кариера, политика, съпругата, Тончо Токмакчиев, футбол, цска