Мустафа Чаушев: На съпругата ми дължа младежкия си дух! ИНТЕРВЮ

Мустафа Чаушев

  Наричат Мустафа Чаушев българският Шарл Азнавур заради мелодичните песни, с които радва почитателите вече няколко поколения не само у нас, но и в съседна Турция. Той е роден на 10 април 1943 г. в Шумен, където завършва гимназия. Там е и първата му сценична изява – пее на абитуриентския си бал.

В казармата в Смолян става диригент на хора. Забелязан е от музикалните редактори на БНР и съответно е поканен за звукозаписна дейност. През 1967-а започва ударно записи на турски песни, чиито брой днес надхвърля 100.

Завършва първия випуск на естрадния отдел в Консерваторията в класа на Ирина Чмихова. Негови състуденти са Мими Иванова, Петър Чернев, Йордан Марчинков. Мустафа Чаушев не се бои от старостта и си пожелава само здраве и внуци

Мустафа Чаушев с дъщеря си Ажда

– Какво си пожелавате навръх рождения си ден?
– На първо място здраве, още хубави песни и една сватба за дъщеря ми Ажда. Много ще се радваме със съпругата ми на внуци. Време ни е. Щастлив съм, че тя върви по моите стъпки. От малка имаше желание да пее и го направи. Не съм я карал. Тя е моето злато, защото появата й на бял свят ме направи щастлив. Когато се роди, бях на 40 години – какъв по-прекрасен подарък от това за един мъж, който не е имал деца, а вече е на възраст. В нейна чест записах песента „Злато мое“, която се превърна в хит. Помня, че гастролирах из страната. На края на концертите ми Ажда идваше при мен, гушках я, тя сияеше, а публиката се разплакваше от нежност. Цяла България пееше „Злато мое“.

– Каква беше изминалата година за вас?
– Записах няколко нови песни, бях на концерти в Турция, които минаха прекрасно. Лятото почивах в Бургас. Малко му трябва на човек да е щастлив.

– Имате ли незабравим рожден ден?
– Незабравими рождени дни са двата ми юбилейни концерти в НДК, където участваха много мои колеги, сред които Лили Иванова, Роси Кирилова, Мая Нешкова, БоБоБо (светла му памет на Боян), дъщеря ми. Емоцията в такива моменти е уникална.

– Какво е отношението ви към подаръците?
– Като всеки човек и аз обичам да получавам подаръци. Даже докато бяхме в Истанбул преди седмица, семейните ни приятели Веждийе и Назиф Шекер ме зарадваха с приятен подарък, а една моя фенка – Лили, ми беше приготвила изненада – парти за мен и дъщеря ми с подаръци и торта с нашия лик. Обичам да пътувам. В Турция пея не само сред българи. Имам и телевизионни изяви в местните медии. Хубаво е човек да бъде свободен, да прави това, което обича.

– Кой е най-хубавият и съответно най-лошият момент в живота ви?
– Най-хубавите са два – когато срещнах съпругата ми Лейла в Бургас и когато дъщеря ми Ажда се появи. Лейла беше сред най-красивите жени в морския град. Харесах я още като я видях. Мисля, че и тя мен. За да се съберем, ни трябваше време. Цели 10 години пътувахме един към друг. Все така се получаваше, че се разминавахме. В крайна сметка се стигна до брак. Благодарен съм на съдбата, че ме дари с такава прекрасна съпруга и дъщеря. Лейла е човек, който ме разбира от половин дума. Тя се грижи за мен – готви прекрасно, избира дори дрехите, с които да излизам на сцената. Може би на нея дължа младежкия си дух, излъчването. Чувствам се изпълнен с енергия, която имам желание да раздавам на публиката.

Най-лошият момент в живота ми е, когато изгубих майка си. Но това е неизбежно. Вярвам, че ми предстоят още много хубави неща. Вярвам и в Ажда, която е нашето слънчице.

– Притеснява ли ви старостта, остаряването?
– Старостта не ме притеснява ни най-малко.Човек се ражда, за да извърви даден път и един ден си отива. Аз съм щастлив, че съм доживял до тези години. Видял съм много неща, обиколил съм много страни, познавам невероятни хора. Доволен съм от живота си!

– Как виждате себе си след 20 години?
– След 20 години се надявам да ви дам още едно такова интервю.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *