Мартин Димитров е роден на 13 април 1977 г. в София. Завършва „Международни икономически отношения” в УHCC. От 2000 г. работи в Института за пазарна икономика. През 2008 г. печели лидерските избори и оглавява СДС. Преди няколко месеца си подава оставката, когато седесарите напускат Синята коалиция. Народен представител в 40-ото и 41-вото Народно събрание.

– Господинн Димитров, как виждате новия политически сезон?
– Новият политически сезон ще бъде в рамките на разрастваща се икономическа криза, нарастващи цени и нарастваща безработица. Ако не бъдат взети много сериозни мерки, които съм изброявал десетки пъти, нещата няма да изглеждат никак добре. Една от тези мерки е да не се увеличават данъците. В момента управляващите правят точно това, което най-малко трябва да се случва – увеличаване на осигурителната тежест. Огромна грешка е разправата от страна на държавата и общините с бизнеса. Трябва поне малко да се подобри средата, за да могат хората да правят бизнес, но и това не се случва. В тази нарастваща безработица се прави всичко възможно тенденцията да продължи. „Политически сезон на безработицата“ е много подходящо име за предстоящите времена.

– Може би в този „пакет“ от мерки трябва да се спомене и идеята на министър Мирослав Найденов за замразяване на цените?
– Това е такава комунистическа мярка, на която и Фидел Кастро щеше да завиди. Съжалявам, че може да има такъв министър като Найденов, който си позволява да прави такива огромни грешки, които ще доведат до още по-големи грешки. Много вредна политика. Както когато кабинетът фиксира цените на горивата и те се увеличиха след това още повече. Добре, че министър Делян Добрев реагира. И ако трябва да бъдем коректни, то и президентът Плевнелиев каза, че тази политика не е правилна. Но този министър Найденов отдавна трябваше да си отиде.

– Говори се, че несъгласните с политиката за скъсване с ДСБ ще разцепят синята партия?
– Нямам намерение да коментирам слухове.

– А ще коментирате ли явяването на СДС догодина на парламентарните избори?
– Мога да кажа нещо в другата посока – че ако не се намери формула на обединение, а не на разделение, десницата е изправена пред огромен риск да изчезне. Казвал съм го много пъти, казвам го и сега. Пътят беше загубен поради наивността на едни, алчността на други и глупостта на трети. Трябва да се върнем на пътя на обединението, друг път няма.

– Казахте също така, че лидерът на ДСБ трябваше да направи Крачка встрани, за да избие аргументите против обединението на опонентите си. Още ли го мислите?
– Разбира се, че трябваше да стане по този начин.

– Късно ли е вече да се направят още опити за обединение?
– Естествено, че не е е късно. Но, вижте, Костов има своето място в обединената десница. Той е все пак изключително успешен министър-председател. И ще намери начин да постъпи правилно. Така смятам аз. Дано да съм прав!

– Каква тенденция виждате освен безработицата, ако управляващите продължат с тази политика?
– Много обезпокоителна e тенденцията монополите на големите вериги да мачкат малкия бизнес. Затова сме внесли един законопроект, който изменя Закона за защита на конкуренцията. Целта е да предпазим дребния бизнес и той да устои на натиска, който му се оказва от страна на големите вериги. Проектът е подписан от мен и за моя голяма изненада, също от представители на ГЕРБ, БСП и ДПС. Това е първият случай, в който основните политически партии все пак заедно се опитваме да търсим решение на този проблем. И според мен това ще бъде основният приоритет на парламента тази есенна сесия. Ако позволим отново големите търговски вериги да мачкат и унищожават, да налагат всякакви такси, да налагат много ниски цени, да притискат и на практика да изнудват малкия бизнес, той ще изчезне. И тогава безработицата ще стане два пъти по-голяма, отколкото е в момента. Така че този въпрос за мен ще бъде един от най-важните през тази есенна сесия.

– Кои вериги магазини наричате монополи?
– Големите вериги, но няма да ги изброявам поименно, за да не се съдим после. Мисля, че всеки знае кои са те. И имам предвид още следното нещо – за да даде малкият бизнес какъвто и да е продукт за продан, големите вериги искат такса. Когато голямата верига има „рожден ден“, кара малкия бизнес да намалява цените. Въобще правят, каквото си искат. Допускат едни производители, не допускат други. За мен това е злоупотреба с пазарна сила. Казах, че има законопроект, който да реши този въпрос. И това е наистина първият случай, в който основните политически сили правят крачка в правилната посока. Да се надяваме, че тя ще бъде успешна, ледът е много тънък, материята е сложна.

– Как смятате да се намесите в решаването на проблема с другите монополисти като парното, тока, водата?
– Всеки ден получавам оплаквания от дейността на „Топлофикация“ и от енергоразпределителните дружества. Това са обичайните жалби и много често в тези жалби има резон. Другият проблем е, че в сметките няма никаква прозрачност. Ще дам един много елементарен пример: човек може в интернет да си провери сметката за парно. Тя е разбита по месеци, но не е разбита по показания за суми и плащания. Ето това ще го изисквам от „Топлофикация“ за новия отоплителен сезон. Не само да можеш да си видиш конкретната сметка в интернет, но всеки месец да ги има данните и сумите. Какъв е иначе смисълът да говорим за прозрачност, за електронно правителство и пр., след като не можем да ги хванем, като ни лъжат. Това е прозрачност – когато всеки може да контролира вярно ли ни калкулират сметките.

– А какво да кажем тогава за банките, които по някакви неясни вътрешни изчисления и без уведомление могат да вдигнат вноската по заема на клиента?
– Не, няма такова нещо. Не могат да вдигнат лихвите, без да предупредят клиента.

– Но все пак могат да вдигнат лихвите?
– Вижте, този въпрос е много сложен. Ние успяхме да направим малки крачки, като накарахме банките да си публикуват в интернет лихвените проценти, да си публикуват методологията. Успяхме да постигнем и възможността, ако си взел потребителски кредит, но се чувстваш подведен в условията, да можеш да се откажеш без санкции, за което банките ни бяха много ядосани. Друго, което направихме, е при предсрочно погасяване таксата или наказателната лихва, както там се казва, да бъде относително ниска. И въпреки всичко от това, което сме направили, аз не съм доволен. Защото някои банки (не трябва да се генерализира за всички) продължават да подвеждат потребителите. Имайте предвид, че високите лихви са лоши за отделния гражданин, за отделното семейство, за бизнеса. И като цяло те убиват икономиката. И начинът да свалим лихвите е да направим истинска конкуренция между банките. А това става по следния начин: да стане възможно да върнеш по-рано кредита и да вземеш от друга банка по-изгоден, с по-ниска лихва. И няма наказателни такси, те са минимални. А това води до повече конкуренция между банките. А ако видим, че банките се договарят в картелно споразумение, то трябва да бъде санкционирано от Комисията за защита на конкуренцията. Няма друг вариант, това трябва да правим.

– Има обаче сериозни подозрения срещу Комисията за защита на конкуренцията след решението й за „Лукойл„.
– Много пъти съм казвал, че не съм доволен от тяхната работа. Те гледат да хванат някой дребен кокошкар и да го глобят, но не съм видял до момента да глобят банка или някой голям производител на горива. Това не е моята представа за работата на тази комисия. Очевидно е, че в България има негласни споразумения, очевидно е, че комисията трябва да наложи глоби за всички такива случаи и да даде сигнал на обществото, че някой защитава потребителите и гражданите и че това не остава ненаказано.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  банките, безработицата, горива, ДСБ, законопроект, лихвите, Лукойл, малкия бизнес, Мартин Димитров, Мирослав Найденов, политиката, СДС, Топлофикация, Фидел Кастро