Тончо Русев пак твори! Гениалният хитмейкър бе изоставил писането на музика заради здравословните проблеми, споходили го в последните година-две, но сега музата отново е кацнала на пианото му.

Откакто е живнал, композитор №1 на БГ естрадата всяка седмица се вижда на маса с приятеля си Евтим Евтимов. През годините двамата са създали в тандем над сто песни, а имат намерение да направят и още. За крепката им дружба и ползотворното им партньорство става дума и в настоящото интервю, което излиза дни преди поетът Евтим Евтимов да чукне 80.

– Г-н Русев, как я карате на 81 години?
– Денят ми минава най-вече в работа, в писане на нови песни. Смятам, че и аз, и българската забавна музика имаме нужда от това.

– Знае се, че напоследък не бяхте добре. Възстановихте ли се вече?
– Да не чуе дяволът, добре съм. Направиха ми операция на жлъчния мехур, имах и сърдечни проблеми. Вече съм почти възстановен. Започнах и да пиша. Излизайки от болницата, мислех, че повече няма да мога да творя музика. Оказа се обаче, че способността ми да правя песни още е жива.

– Беше ли ви страх в болницата?
– Не, не ме беше страх. Попаднах в ръцете на много добри лекари. Във Военна болница атмосферата е дори творческа. Там се отнасят добре с всички пациенти. Благодаря на целия екип, който се погрижи за мен.

– На 30 октомври вашият голям приятел и ортак в творчеството Евтим Евтимов ще има юбилейно честване в зала №7 на НДК…
– Написах музиката за песента по стихотворението на Евтим „Паисий обикаля още“, която ще се изпълни на честването в НДК от Веселин Маринов. Това е моят подарък.

Песента е сложна на пръв поглед, но е запеваема. Смятам, че ще се хареса на нашата публика. Опитът ми е показал, че въпреки превратностите на живота, хората продължават да обичат поезията. Обичат и песните с родолюбиво звучене и историческа тематика. На 30 октомври вероятно ще поднеса на Евтим един много хубав букет цветя. И все пак най-големият ми подарък е обичта, която храня към моя голям приятел. Него дори мога да го нарека пръв приятел. Работим от доста години с Евтим и сме направили над сто песни заедно.

– Как се запознахте?
– Първата ни среща беше задочна. Написах една песен по негово стихотворение, без да се знаем. След това се запознахме и започна серията от наши общи творби. Първата песен,, която направихме за Веселин Маринов, беше „Ти си любовта“, втората „Горчиво вино“ и т.н. С течение на времето се сближихме. Днес мога да кажа, че нямам по-добър приятел от Евтим Евтимов. Всеки ден минимум по 2 пъти се чуваме. А всяка неделя една компания възрастни автори на песни, романи и филми обядваме заедно.

– За какво си говорите, когато се съберете с Евтим?
– За работа говорим малко. От време на време само му казвам да ми даде някои нови стихотворения, които смята, че стават за песни. Той ми предоставя 4-5, които аз в продължение на няколко месеца реализирам.

Когато сме заедно, говорим за всичко. Дори за жени, винаги ни е вълнувала женската красота. Като мине някоя красавица след нас, се обръщаме.

– Кой е най-дългият период, през който не сте се виждали?
– Най-дългият период беше сега, когато бях в болницата. Евтим идваше да ме види, но не можеше да ме посещава всеки ден. Имаше седмици, когато само се чувахме по телефона.

– Преди години сте загубили брат си, когото много сте обичали. Може ли да се каже, че Евтим е заел неговото място?
– Не. Мястото на брат ми никой не може да заеме. Той почина от инсулт на 64 години. Беше много талантлив.

– Лесно ли работите с Евтим? Имате ли конфликти?
– Нямаме конфликти, тъй като аз работя по готовите стихотворения на Евтим. Поезия, която вече е била публикувана, след това заживява и свой песенен живот.

Повечето наши общи творби са по познати на публиката стихове. Този маниер на работа е ползотворен, дава резултат. Литературната основа на една песен не е за подценяване. Понякога дори се оказва, че текстът е по-важен от мелодията и аранжимента.

– Евтим ли е любимият ви поет?
– Предпочитанията ми към Евтим са били винаги на първа линия, но аз съм композитор, който е имал щастието да работи и с други от нашите най-големи поети. Писал съм хубави песни и по стихове на Борис Христов, когото много уважавам. Колкото и невероятно да звучи, имам и песни от Вазов, Багряна, Павел Матев, Георги Джагаров, Дора Габе, Калин Донков…

– С Евтим Евтимов пишете често за Веселин Маринов…
– Веселин Маринов е изпълнителят, който се отнася с най-голямо уважение към авторите на музиката и текстовете на песните си. Няма наш празник, на който той да не се обади и да ни честити. Няма случай да се върне от турне и да не ни покани мен и Евтим в някой изискан ресторант на обяд или вечеря. Имаме много общи песни, а смятам, ако съм жив и здрав, да напиша и още. Като започна да работя с един изпълнител, е за дълго. Така беше с Лили Иванова, Христо Кидиков, Йорданка Христова, Богдана Карадочева… Правя цяла серия песни. Но така, както работя с Евтим Евтимов и Веско Маринов, не се е случвало друг път в кариерата ми.

– А с поръчковите песни как е?
– Правили сме. Вие най-вероятно имате предвид песента за нашата полиция. Писали сме и за армията, и за флота… Веселин Маринов ни поръча „Нашата полиция ни пази“. Независимо от всички приказки, тя си е една много хубава песен, нормална, без сервилничене. Направена е за хората, които работят денонощно, за да обслужват населението.

– Защо тогава мнозина й се присмяха?
– До ден днешен не мога да си го обясня. Може би заради някои неудачи на нашата полиция и разните афери – мафиотски убийства, грабежи… Всичко това се стовари върху песента. Но аз не съжалявам, че съм я написал. Не съжалявам и че съм написал песни за армията, флота, пилотите и т.н. Поръчкови произведения на изкуството е имало и в миналите векове.

– Имали ли сте спорове с Евтим на кой певец да дадете песен?
– Не, той никога не се е месил в тази работа.

Аз винаги съм адресирал песента към даден певец. При работата си се съобразявам с натюрела, певческия талант и възможностите на изпълнителя.

– За колко време правите една песен?
– Ако песента не се направи веднага, щом прочетеш стихотворението, след това е мъчение. Когато думите ме грабнат, сядам на пианото.

– Вашият най-труден момент в композирането?
– Не мога да определя отделни творчески моменти. Имало е случаи, когато съм писал на един дъх. В други пък така съм се застопорявал, че са ми трябвали седмици. И се е налагало да чакам онзи щастлив миг, в който нещата са се отпушвали. Песента „Господи, колко си хубава“ я мъчих 20 години и все не успявах. Накрая дойде денят, в който я написах на един дъх. С голяма доза трудност направих и песните по Дора Габе и Багряна. При тях словоредът и стиховете са конструирани по друг начин.

– Кога усетихте, че името ви отваря врати?
– Не мога да кажа с точност. Старая се известността да не е моя основна храна в живота. Виждам, че много хора, които се радваха на популярност, бяха забравени след смъртта им. 10 пъти съм печелил пролетния конкурс на радиото, 6 пъти „Мелодия на годината“, носител съм на всички възможни награди на „Златният Орфей“…

– Изкуството над интересите ли е?
– Да, далеч над интересите. Интересът е една поквара в повечето случаи. При изкуството работиш заради хората

Имам чувството, че всяка моя песен я подарявам на публиката с най-голяма обич и внимание.

– Защо тогава възникна конфликт между вас и Лили Иванова?
– Това е друга тема, не искам да я коментирам. Ние с нея не поддържаме връзка. Не е имало дори конфликт, просто се разделиха пътищата ни.

– Доволен ли сте от пенсията си?
– В интерес на истината не разчитам само на нея. Работя активно, получавам доходи от авторското право. Пенсията ми е към 500 лева. За съжаление у нас всички творци имаме проблеми с авторските си права, тъй като тази система тук още не е усъвършенствана. За сметка на това от чужбина получавам някакви суми, най-вече от Русия, където много изпълнители начело с Филип Киркоров, пеят мои песни. В бившия Съветски съюз музиката ми е не по-малко популярна, отколкото в България.

– Интересувате ли се от политика? Ходили ли сте на протести?
– На протести не ходя. Интересувам се обаче живо от политическите събития, слушам радио и гледам телевизия. Смятам, че хората с пълно основание протестират. Политиците съсипаха държавата ни! Лошото е, че не виждам у тях идея какво точно трябва да стане. Добре е да знаят какво искат.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  болницата, Веселин Маринов, Евтим Евтимов, композитор, Лили Иванова, музика, песни, приятел, Тончо Русев