Калин Сърменов беше шеф на Сатирата само около година, но успя да наложи пазарна икономика в театъра. Изразена с думи прости, логиката, която той следваше, е, че който не работи, не трябва да яде.

От решимостта на Милото от „Седем часа разлика“ да въведе капитализъм в храма на Мелпомена пострадаха актьори, които имаха сравнително малко изяви на сцена. На Мария Статулова, Пламен Сираков, Янина Кашева заплатите им бяха орязани, а Павел Поппандов бе изпратен в пенсия. Сега всички те вероятно се радват, че Сърменов остана на второ място в наскоро проведения конкурс за ново ръководство на Сатирата, а комисията предпочете да посочи за началник Здравко Митков, за когото се мълви, че има досие в ДС.

Потърсихме мнението на Милото относно случващото се и той се съгласи да направим интервю. Разговорът ни се проведе, преди да е излязло официалното решение за назначението на Митков.

– Г-н Сърменов, срещаме се в гримьорната ви в Сатирата. С какво сте ангажиран в момента?
– Репетираме с Бина Харалампиева една пиеса, която е по „Златният телец“ и „12-те стола“. На 16 октомври имаме премиера. Играя Корейко. Калин Врачански пък е Остап Бендер.

– Освободихте ли вече директорския кабинет на Здравко Митков?
– Още няма официално решение. По закон трябваше да излезе на 13 септември, но не стана така.

– Още преди решението да стане факт, излезе анонимно писмо, в което се твърдеше, че Здравко Митов е новият директор…
– Прочетох и аз писмото, беше изпратено в служебната поща. Според автора Стефан Данаилов е манипулирал вота и е създал всички предпоставки, водещи до избирането на Здравко Митов, агент на ДС Василев. Така и беше подписано писмото, от агент „Василев“, факт е, че Здравко е бил агент на ДС.

Него го махнаха от ректорския пост във ВИТИЗ, защото е бил доносник. Тоест ректор доносник не може да бъде, а пък директор на Сатирата доносник може. За мен това е много страшно, изпусната е всякаква логика. Дори не ми се мисли. Комисията и системата, по която се прави този конкурс, дават възможност да се смята, че евентуално би могло да има манипулации. Тоест всички хора вътре по някакъв начин са зависими, с много малки изключения. Светла Белева и Христо Мутафчиев са независимите играчи. Останалите са много зависими. И представителите от министерството са зависими и могат да бъдат контролирани, и Елена Баева. Да не говорим за Ромео Попилиев, който чака от министерството някакви проекти, в които да участва. Синдикатите също са зависими. Самата методология е порочна. Не се коментира онова, което представят кандидатите, платформите им. Всеки пише точки по някаква странна система.

Сатиричният театър е с най-добри показатели за миналата година. Той е на второ място след Народния. Казвам, че показателите са най-добри, защото не можем да се мерим с мащаба на Народния театър. За първото шестмесечие сме изпълнили финансовия план. Имаме още половин година. Ако продължи тази политика на театъра, до края на отчетната година ще бъдем с над 100% ръст на зрителите. 46 000 зрители имаме само до края на юни, а миналата или по-миналата година са били 52 000 за 12-те месеца. Логиката показва, че трябваше аз да бъда избран за директор.

– Защо Стефан Данаилов е против вас?
– Нямам представа, но ако е така, то той е против Сатирата.

За мен съдбата на театъра, който обичам и където работя 25 години, ми е по-важна от всички останали неща.

– Познавате ли лично Здравко Митков?
– Да, много добре го познавам. Дори миналия сезон го поканих да направи едно представление в Сатирата. Играя там, играл съм и в друг негов спектакъл. Но не си ходим на гости и не се чуваме по телефоните за празниците. В личен план няма нужда да го коментираме. Може да не харесвам доносниците и работещите в ДС – да не забравяме, че той все пак е донасял и е променял съдбите на хора в театъра, но за мен по-важна е самата професия. Доказах го, не съм проявявал негативизъм по време на моето управление. За мен винаги е било важно друго – предложенията, идеите, да се случват някакви неща в театъра.

– Друг не би ли могъл да продължи това, което вие започнахте?
– Много време мечтаех за наградите на Сатиричния театър „Златен Кукерикон“ и „Златен Кукеричан“ и ги направих. Това е имидж -по друг начин се чувстват хората, когато имат в себе си усещането, че създават критерии. Всичко, което съм свършил е видно, резултатите също. Жалко би било, ако дойде сега някой и се откаже от „Кукерикона“, ако съкрати антракта, премести часа за започване… От друга страна, пък си казвам защо моите идеи да се използват от някой друг и след това той да жъне успехи. Поне да ги развие, да си измисли нещо ново.

– Какви са настроенията в Сатирата?
– Личностните проблеми не са важни, важна е перспективата. Винаги ще има хора, които харесват едни идеи и такива, които не ги одобряват.

– Кое е най-важното в момента?
– Развитието на Сатирата. Когато станах директор, на първото събрание казах на колегите, че само театърът ме интересува. И го доказах.

– Има ли друг директор, който за малкото време, което имахте вие, да е направил толкова много за Сатирата?
– Не знам да има такъв случай. Няма, колкото и нескромно да звучи. Екипът ми влезе в ритъм и заработи, но постоянно исках повече. Моята цел беше да убедя, че културните институти могат и сами да се изхранват. В нашето изкуство никой нмщо не бива да ти дава, сам трябва да се бориш, да отидеш да си го вземеш. Това е пазарната икономика. Театърът сам трябва да се погрижи да дойде зрителят.

Ние сме свикнали нещо да се случва, да дойде само при нас. Изборът на Здравко Митков ще в потвърждение за това как разваляме здравата среда, тоест не искаме да се развиваме.

– На кого сте неудобен?
– Сигурно на много хора. Но ние не се събираме да се харесваме, а да работим. Това ценях в предишното държавно ръководство, без да ме интересува дали е ГЕРБ. Тук не става въпрос за привързаност, а за делови отношения. С Вежди Рашидов имахме сериозни противоречия по някои теми, но това не ни попречи да работим заедно.

– Има и хора, които са зад вас…
– Излезе отворено писмо от интелектуалци и спортисти, които ме подкрепиха. Хубавото, е че не бяха от театъра, защото иначе някои щяха да кажат, че са зависими.

– Подписали сте договор с Йосиф Сърчаджиев за негово предстоящо представление. Каква ще е съдбата на спектакъла при друг директор?
– Да, подписал съм, нищо не се знае. Енергията на Сърчаджиев е важна за театъра и независимо какво се случва с мен, смятам, че за артистите и театъра е добре той да дойде и да направи още едно представление. Йосиф дава много. Представлението, което направи без звезди, е много близо по икономически показатели до нашите представления със звезди. Такъв дух, такова мислене…! Хората излизат щастливи след спектакъла.

– Казвайки на Стоянка Мутафова, че може вече да не сте директор на Сатирата, тя се разплакала. Павел Поппандов и Мария Статулова обаче заявили, че по-добрият е спечелил, визирайки Здравко Митков…
– Далеч съм от мисълта да сравнявам Стоянка Мутафова с твърде скромните възможности на другите двама артисти. Всеки лумпен може да говори някакви неща. Трябва да имаме приоритети, да преценяваме кой е по-важен. Дали е по-важен човекът, който е изградил Сатиричния театър и е дал живота си на тази държава, или двама мързеливци.

– Какво трябва да се направи в Сатирата занапред?
– То е ясно, аз го написах в концепцията си, а се виждат тенденциите и от това, което направих досега. В момента се репетират 5 заглавия и ще има 5 премиери в началото на сезона. Подмяната на леко задъхващия се и остаряващ репертоар беше задължителна. Тя ще даде съвсем друго лице на театъра. Тази линия трябва да се продължи. Много неща още има да се свършат – капитално строителство, ремонт, трябва задължително да се смени салонът. Моя е идея е да се направи кабаре и вариете, да се промени мястото на касата… Ако всичко това стане, нещата ще са добре.

– Как са съпругата ви Боряна и дъщерите ви? Пренасяте ли служебните си проблеми вкъщи?
– Няма как да не се отрази напрежението и вкъщи. Голямата ми дъщеря разбира нещата, малката е на 7 години и сега тръгва на училище. Боряна е до мен. Не приемам избора на Здравко Митков като личен проблем, а като проблем за Сатирата. Боли ме, задето се дава възможност поппандовщината и статуловщината да се развиват. В Сатирата има талантливи хора. Дали обаче те ще напуснат с мен? Не вярвам. За това се изисква здраво дупе.

Не се сърдя на никого. Големият проблем е в тези, които решават съдбата на театъра, там е мъката.

– Ще потърсите ли правата си?
– Да, има си адвокати за това. Да не говорим, че и профсъюзите в Сатирата знаеха какво се случва още преди да получим анонимното писмо. Ще покажа на всички хора за какво става въпрос.

– Бихте ли се кандидатирали за директор в друг театър?
– Сатирата я познавам много добре. Това е номерът – човек да познава пространството, в което работи. В Сатирата знам всяко кътче и затова и резултатите са добри. Имам си и мой бизнес, който в момента се управлява от изпълнителен директор. Отправиха ми и предложения за някои места, но повече няма да кажа. Хората виждат какво се случва.

– Все още ли мечтаете за телевизионно предаване?
– Имам няколко идеи, които съм дал, но непрекъснато се отхвърлят, както и моите сценарии. В крайна сметка скоро ще стартира тв шоу с мен по Нова. Кандидатствах отново във филмовия център и за пореден път тези нахалници от там ми върнаха странно становище на комисията. Тези хора освен всичко останало са и неграмотни. Един пише не подкрепям с „т“, което е фрапиращо. Жалка картинка! Страшна простотия. Павел Павлов пък употребява квалификация като „неморален сценарий“ през 2013 г.! Смешник! В комисията има и свестни хора, за тях не мога да кажа нищо. По десетобалната система, един ми пише 10, а същият този Павел Павлов ми слага тройка. Как е възможно? На всички показатели имам към 6-7 десетки и десетина тройки. Налице е 70% разлика в мненията което значи, че професионалното ниво на оценителите е различно.

– Още ли искате да влезете в политиката?
– Да, много искам. Боря се за идеи и принципи.

– Съжалявате ли, че останахте в България?
– Отдавна съжалявам. Много ми е мъчно за децата и младите хора. Какъв пример ще им дадем ние?! ВБългария приоритетите са сбъркани.

  директор, Здравко Митков, Калин Сърменов, Милото, Павел Поппандов, Сатирата, Седем часа разлика, Стоянка Мутафова, театъра