Герасимов е бивш шеф на правителствения протокол, дипломат и писател. Бил е наш посланик в Мексико, като по негово време отношенията между двете държави бележат невиждан възход.

След завръщането си от Латинска Америка Герасимов става жертва на разразилите се гонения срещу приятелите и сътрудниците на Людмила Живкова. Той е бил сред най-доверените хора на Татовата щерка, като дружбата им започнала в Лондон.

Днес бившият посланик е възмутен, че истинската причина за смъртта на някогашната „червена принцеса“ – несъгласието на Москва да се чества 1300-годишнината на България, продължава да е тема табу. А най-изненадан е защо по този въпрос мълчат и близките на Людмила.

– Г-н Герасимов, тази година се честваха 70-години от рождението на Людмила Живкова, която е била и ваша близка приятелка. Имаше и изложба за живота й…
– Да, ходих и я посетих, макар че Жени Живкова никога не ме кани. Опасява се, че ако ме извика, ще взема думата и ще кажа нещо, което не й влиза в сценария. И с право се страхува – така щеше да стане, ако бях присъствал на откриването. Щях да се изправя и да кажа нещо, което нямаше да й се хареса. Във въпросната фотоизложба няма и намек за голямата цел в живота на Людмила – честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава. А държа да подчертая, че моментът, в който Живкова тръгна надолу и за няколко месеца стигна до самоубийство, беше през 1981 година на честването на 13 века България в Мексико.

– Защо продължава да се крие истината за смъртта на Людмила?
– Специалната линия на нашата държава, подчинена на Кремъл, беше да се забрави какво е правила България по линия на 1300-годишнината. Това беше основната цел на кампанията срещу Людмила. Уви, и до днес продължава да е така. Всичко, което се прави и е свързано с дъщерята на Тодор Живков, има за цел да покаже нейните залитания по Рьорих и т.н. А смисълът на живота й беше да покаже, че държавата ни е с древна култура, която почти няма аналог в Европа. Това обаче не се харесваше в Москва и затова руснаците насочиха усилията си да се затвори устата на Людмила. Съветските идеолози по никакъв начин не искаха България да излезе напред с една обиколка в състезанието за най-стара нация. Трябваше Русия да е винаги на първо място. Живкова вървеше в обратна посока. Тя желаеше да се чества 1300-годишнината. Людмила търсеше подкрепа в Москва, обаче не я намери, но пък срещна такава в други страни – в Япония, Индия… И най-много в Мексико. Сега за моя голяма изненада и съжаление линията на премълчаването на истинската причина за смъртта на Людмила се следва и от дъщеря й Жени Живкова.

– Нима?
– Ами да! Може ли дъщерята и бащата Тодор Живков да не се занимаят със смъртта на Людмила? Как така не настояха да се направи ексхумация? Драмата започва от момента, в който Черненко идва тайно в България, няколко месеца преди кончината на Людмила Живкова. Точно Черненко е наредил на Живков да отстрани дъщеря си – да спре всякаква дейност, свързана с 1300-годишнината на България, да я извади от Комитета по култура и от политбюро. Както казва Емил Александров, тя остава като затворник в боровец.

Избягва от там след това и отива в София да се самоубие. Странно ми е, когато Жени Живкова говори за политиката на дядо си и майка си. Тя откъде ги знае тези неща, след като по онова време е била малко момиче. Не може да знае какво са говорили, какво са решавали и кой е присъствал! През цялото време, докато Людмила се е лутала какво да направи, Жени Живкова е била на морето. Откъде накъде сега говори с такава категоричност за онзи период?! Аз например не мога да кажа защо се самоуби моят син.

– Наистина ли не знаете защо?
– Да, не мога да кажа защо. Сам си се е качил на 17-ия етаж и е скочил оттам. Това беше през 1992 г.

– Разбирам, че доста ви дразни поведението на Жени Живкова…
– Как да не ме дразни!? Как може тя да си спомня за управлението на дядо си и за самия него, че не бил авторитарен ръководител и господар, а в същото време да не помни как дойде в Мексико с дядо си и майка си по време на официалното посещение на Живков? Преди това в България имаше изпратен донос срещу мен, че съм взел огромен и жесток боксер, за да плаша служителите в посолството. Това беше абсолютна лъжа! Та при визитата на Тодор Живков и делегацията му в Мексико Жени Живкова се качваше на гърба на кучето, яздейки го. Тогава казах на Петър Младенов: „Това е звярът, с който твърдят, че плаша хората в посолството!“.

– В момента поддържате ли връзка с някого от семейство Живкови?
– Не. Единствено поддържах връзка с Иван Славков. Много се надявах поне той да напише в своите мемоари за това, което преживяха с Людмила в Мексико, за честването на 1300-годишнината на българската държава. За моя голяма изненада и огорчение и той не намери за нужно да оповести как стояха нещата. По същия начин постъпи и Тодор Живков в своите мемоари. Във второто издание, след като публично изразих възмущението си, сложиха само една снимка. Всички, които говорят по някакъв начин за смъртта на Людмила, се занимават с най-различни неща, които не са основна причина за разигралата се с нея трагедия – катастрофите й, нараняванията на главата й, отслабването на организма й, преумората, намесата на някакви тайнствени сили… Дори Живков в мемоарите си казва, че имало намеса на някаква чужда сила в нейната смърт.

– Наскоро в университета се опитаха да направят научна конференция за Людмила Живкова…
– В университета искаха да направят някакво честване, където да разгледат Людмила като историческа личност. Намериха се обаче някакви лумпени млади хора, подучени от определена политическа сила, които по най-просташкия и глупав начин се изправиха и протестираха, че така щял да се реабилитира Живковият режим. Защо? Защо нищо не се говори за усилията на Людмила да се чества 13-вековният юбилей на България. Защо нищо не се говори за опитите на Москва да се спре тази работа. В Мексико има училище, което носи името на Людмила, и неин паметник, който мога да твърдя, че е най-добрият. Децата там знаят за Людмила, а никой у нас не се интересува от това училище. В Мексико имаше и площад „България“, но вече го няма. Докладвали тогава на нашия посланик, но нищо не било предприето. Това е едно безобразие, не е политика!

– Имало някакъв списък с виновниците за смъртта на Людмила, в който фигурирало и вашето име, и имената на Петър Младенов, Александър Лилов, Светлин Русев…
– Милко Балев отива при Тодор Живков и казва, че е намерил в някаква каса въпросния списък, включващ хората, разочаровали Людмила. По негово мнение тя заради това била посегнала на живота си. Абсолютни измислици! Къде е този списък сега?!

– Оплаквала ли ви се е някога Людмила от здравето си?
– Винаги се е хвалела със здравето си. Хранеше се здравословно и беше много енергична. Казвах й да яде повече, защото е много слаба. А тя винаги ми казваше: „Аз имам достатъчно енергия за това, което правя!“:

– Ходите ли на гроба на Людмила Живкова?
– Не. Не обичам да ходя на гробища, избягвам.

– Какво изпитахте на 10 ноември 1989 г., когато разбрахте, че Тодор Живков е свален от власт?
– Обади ми се мой приятел и ме попита, как ще коментирам. Отвърнах му: „Много закъсня. Този човек трябваше да си отиде по-рано. Ако го беше сторил, Людмила щеше да е жива“.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  Богомил Герасимов, българската държава, дъщеря, Жени Живкова, живота, Людмила Живкова, самоубие, самоубийство, смъртта, Тодор Живков, юбилей