Какво е общото между „Аватар“, „Матрицата“, „Арго“, „Карибски пирати“ и „Животът на Пи“? Освен, че са гледани от милиони хора, зад техните перфектно изпълнени визуални ефекти стои българинът Любомир Христов. Завършилият първия курс по анимация в НАТФИЗ при големия наш художник Тодор Динов в момента е сред водещите майстори на компютърна анимация отвъд океана. Основал е собствена компания в Лос Анджелис – Christov Effects & Design, и до днес е направил над 60 филма, сред които най-хитовите холивудски продукции на всички времена.

Неотдавна Любомир Христов и художничката Ралица Стоицева подредиха обща изложба в столичната галерия „Средец“ – „Вибрации от два свята“.

– Господин Христов, напускате България на 30 години. Защо?
– Когато първоначално започнах работа извън България, нямах представа, че ще остана задълго там. Много силно обаче исках да се занимавам с компютърна анимация. По това време тя беше все още в експериментален период, но аз бях побъркан на тази тема. Заминах във Великобритания в студио за традиционна анимация за две години. Междувременно през 1990 г. в България ставаха драстични промени, анимационното студио почти се затвори, а в Лондон ми предложиха работа. И така – от проект на проект осъзнах, че всъщност няма какво да правя в България.

– Какъв е пътят от анимационно студио „София“ до къща с изглед към световноизвестния надпис „Холивуд“?
– Всъщност първата къща, която със съпругата ми наехме в Лос Анджелис, беше на хълмовете и гледаше точно към надписа „Холивуд“. По времето, когато отидох там, вече се бях издигнал до художник постановчик на голяма компания за визуални ефекти и предстоеше да създам нов департамент. Тогава съществуваше вражда между художници и техници в компютърната анимация. Техниците смятаха, че художниците нямат място в анимацията. Художниците пък разглеждаха цялостната идея на компютърната анимация като нещо прекалено техническо, за да може да се прави изкуство с него.

В този момент се оказах специален човек, защото успях да докажа колко е важно да си учил традиционна анимация и да притежаваш умения на художник. Това ми отвори големи врати.

– Работили сте с едни от най-големите светила в световното кино. Кой ви е давал най-много свобода?
– Не е тайна за никого в гилдията, че Майкъл Бей и Джеймс Камерън например предявяват изклюително много изисквания.

Те имат ясни концепции за всеки кадър от филма и трудно приемат предложения. При тези режиеьори единственият начин за работа е да влезеш в главите им и да разбереш какво искат. При първоначалната подготовка на лентата имам страшно много свобода, но тогава от мен се искат и страшно много идеи. Често се случва да правя по десет-двадесет различни варианти и концепции.

Накрая се събират главният оператор, продуценти, клиенти и всеки започва да намира несъвършенства.

– Може ли да се говори за „модерни“ тенденции във визуалните ефекти в момента?
– Сега е много модерно да се правят стилизирани филми. Типични примери за това са „300″ и „Спийд рейсър“. Преди две години работих по един друг филм, който също беше много стилизиран – „Безсмъртните“ на режисьора Тарсем Синг. Той е човек с отношение към класическите картини и изобразителното изкуство. Когато имаш пред себе си такъв режисьор, трябва да познаваш в детайли съвременните художници, ренесансовите и класическите. Необходима е много обща култура.

– Как изглежда едно холивудско студио, преди да са готови визуалните ефекти?
– Стените са зелени, подът е зелен, таванът е зелен, няколко актьори седят в празното пространство. Те имат маркирани с няколко лепенки стартови позиции къде могат да минават и къде не. В същото време с режисьора знаем, че тук ще бъде една феерична обстановка със замъци, крепости, ще има огромна пропаст и скали. След като е заснет филмът, започваме да правим визуалните ефекти, които често предполагат много рисуване на фотошоп.

– По какво се познават успешните визуални ефекти?
– Визуалните ефекти съществуват, защото нещо не може да бъде заснето на място с камерата. Има страшно много екшъни, в които историята не е водеща, а се разчита твърде много на визуални ефекти.

Тези ленти не са ми интересни, защото ефектите трябва да обслужват сценария.

– Можете ли да отличите работата си по някой конкретен филм като голямо предизвикателство?
– Добър пример за това е „Арго“, в който се разказва документална история. Моята работа беше да взема снимки на съвременен Лос Анджелис и съвременното студио „Уорнър Брадърс“ и да ги превърна в това, което са били през 70-те години на миналия век. Трябваше да премахна всички коли и да ги заменя с автомобили от онова време. Да „изчистя“ климатичните инсталации, тъй като тогава те са били много малко. Когато хората гледат филма, те не осъзнават, че това са визуални ефекти.

– Дали визуалните ефекти няма да заменят и актьорската игра?
– Отдавна имаме технологии да го направим, но какъв е смисълът

Защо да показваш на компютър, че двама души си говорят? Не вярвам, че някой ден филмите ще се правят от машини, защото ролята на актьорското изкуство е изключително важна.

– Разкажете повече за съвместната ви изложба заедно с художничката Ралица Стоицева.
– Тя премина с голям успех. Идеята за нея се роди случайно. Всеки от нас работеше поотделно. Ралица имаше картини с глухарчетата от градината на баба си. Моите работи бяха по-философски, подредени като комикс. Всичко започваше преди Големия взрив, преминаваше през различни физически състояния, религии и всичко завършваше в раждането на едно бебе. Водещото в изложбата беше удоволствието, а не идеята дали ще се продават картините.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  изобразителното изкуство, камерата, компютър, компютърна анимация, Любомир Христов, Ралица Стоицева, филма, художници