След няколко критични публикации по адрес на творчеството и най-вече пеенето на Графа, той взе, че извади хит. „Дим да ме няма“ е такъв, трябва да признаят и най-неочарованите от певческите дадености на Ампов. Достатъчно за това е, че този рефрен се припява даже от 5-годишни хлапетии. Или се превръща в парола за отпрашване на някъде с цел удоволствия.

То на кого ли не му се иска да се скрие някъде от потока и потопа все негативни събития – повишени цени и безпаричие, политически резили, природни бедствия, текущи скандали, масово полудяване или тривиална изневяра на гаджето. Но браво на Графа, че си е подбрал как и с кого да поднесе в няколко минутки събирателното „ох, писна ми, и аз съм човек“. Песенният му вопъл не е бил толкова привлекателен от времето на детския му хит за мандаринките, дето някога идваха само с Дядо Мраз.

Успехът на „Дим да ме няма“ дано терасира завръщането на българската поп музика в ежедневието на хората, там, където винаги й е било мястото. Защото добрата стара поп музика в момента се изживява по-скоро като романтичен евъргрийн, към който публиката масово се завръща като към пожълтелия албум. А актуалната музика е повече от ужасна – или турбофолк, или самодеен pап. За бездарния нов поп да не говорим. Сякаш в страната живеят само маргинали, олигофрени, пияници и наркомани! (Е, това може да е било конспиративният план за съсипване на България, но аз лично повече вярвам в самосъсипването, както и в самоизпростяването на глобално ниво.)

Някакви си 25 години ни делят от подобен удар в десятката – такъв бе „Казано честно, всичко ми е наред“ на Васко Кеца, с автор Стефан Димитров. На фона на високопарната и твърде художествена музика, този хит „обра“ и канализира още през соца торнадо от ежедневни проблеми и радости. По човешки простичко малко преди това Илия Ангелов бе изпял в „Диана Експрес“ за двете праскови и двете череши… И оттогава – празнота. Уж днес всеки вади хит (според пиарите му), а няма какво да си затананикаш. С изключение на „Ах, морето“ или „Тири-ри-рам“ от 90-те…

Но Графа и този път не изневери на себе си – да залива медиите с всеки свой сингъл. Няма кой да ни убеди, че излъчванията му не са платени. В нашия офис слушаме едно радио, където негови „хитове“ (истински от тях е само „Дим да ме няма“) се въртят на 15 минути на фона на чуждоезичен поп. Сякаш няма Васил Найденов, Георги Христов, Нели Рангелова, Силвия Кацарова, Любо!… Затова и избухнахме в смях с колегите, когато се разпространи информация, че Графа взел най-много отчисления от излъчвания по радиата, повече и от Лили Иванова. Явно човекът е инвестирал в себе си, пък после си прибира парите. Друг е въпросът кой му ги дава…

Тази „опушена“ практика разваля удоволствието дори от „Дим да ме няма“. От която просто втръсна. Нямат чувства за мярка някои хора в желанието си да обсебят ефира.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  графа, Дим да ме няма, инвестирал, маниакалност, маргинали, музика, обсебят, проблеми